page contents Книжен Ъгъл: Самиздатът възкръсна
Предоставено от Blogger.

Самиздатът възкръсна

31.10.11

Петко Тодоров

Иван Бакалов направи разследваща журналистика, отказаха му съдействие

„Типичен пример за бракониер, превърнал се в горски пазач”, така Миша Глени нарича нашия министър-председател. Припомня го Иван Бакалов във „В сянката на Борисов” (изд. „е-press”).

Заради миналото на героя. В което „сферите на бизнес на хората около Борисов и съдружниците му” са: „цигари, горива, силови структури (охрана), контрабанда (на всичко), застраховането (несполучлив опит, поне през 90-те години)”.

Да, нашият министър-председател е произвеждал нелегално цигари, Бакалов го илюстрира с документи. Могъл, правил го. Сега е началник на правителството, може, прави го.


Съчинението на Бакалов е журналистическо разследване. От което излиза, че Борисов е имал и има общо като че ли с всяка „знакова фигура” от организираната ни престъпност. Че и със сръбската. Нормално за нашия полуостров днес. Бакалов припомня държавниците Джуканович, Хашим Тачи, Иво Санадер...

От което излиза, че Борисов изрича лъжи всеки ден и всеки час за миналото, за сегашното, за бъдещето. Ако е така. Важното е, че го прави убедително и че населението му вярва. Населението иска да вярва на такъв като него и го получава. Какво повече?

Борисов не е интересен, какво тук значи някаква си личност? Интересно е населението. Но то не е предмет на Бакалов. Който си върши работата на разследващ журналист: изважда на светло факти и посочва връзки между тях.

В този си вид съчинението му се чете и като медийна критика: нашенските медии премълчават факти, които стават известни от изявите на западни журналисти. Може би има защо. Интересно е какво ще стане с Бакалов през следващите седмици.

На него му бе отказано съдействие от легитимните български частни книгоиздатели и пусна книгата като собствена продукция. Имената са последното съществено в случая. Същественото е страхът. 

Изобретението „Почетно членство в Съюза на художниците” и този „жест” на българското демократизирано книгоиздаване отварят очите за печален извод: На тези, за които режимът е от значение, един режим им е малко, поне четири им се полагат.