page contents Книжен Ъгъл: Безнедомлъвките на Филип Панайотов
Предоставено от Blogger.

Безнедомлъвките на Филип Панайотов

3.10.11

Последната му изява е най-самотната от прехода

Петко Тодоров


Проф. Филип Панайотов.
Снимка: Нели Томова
Ето че излезе ръкопис от чекмеджето: Филип Панайотов включи в „Без недомлъвки” „Историческата истина пред съда на вестник „Антени”. Статията е отказан тогава отговор на направеното от Веселин Йосифов във вестник „Антени” по повод на книгата „Като антична трагедия”. Която беше с документи на Екатерина Каравелова.


Йосифов писна през 1985 в „Антени”, че авторите на книгата изместват историческата истина, Панайотов му отговори във вестник „АБВ” и се получи интелигентска интрига.
Което ще рече: случаят беше главна тема в интелигентските кафенета седмици наред. Посещавалите тези заведения знаят за какво става дума, на израслите след това интелигенти няма какво да се обяснява, те няма как да го разберат. За Йосифов и „Антени” – също.

Какво замести след 1989 интелигентските интриги? Отговорът е важен и сложен. Но ето че Панайотов извади от чекмеджето и  отказана му през 2010 (две хиляди и десета!) статия. Пак за книга: „Живият архив на Левски и създаването на един национален герой” на Мария Тодорова, преведена от английски.

Американската историчка доказва, че Левски е едно нищо, от което българите си направили икона. Това – с едно изречение. И Панайотов се гневи. Обаче Тодорова е много призната на запад! Кръгът се затваря. През 1985 частните интереси се накисваха в идеология и така ароматизирани се поднасяха като обществени. Сега накисването не е задължително.

„Полемични статии, реплики и апострофи” е подзаглавието на „Без недомлъвки” (УИ „Св. Климент Охридски”). Панайотов полемизира в повечето случаи по повод манипулиране на обществената памет. Храбро и отчаяно. И като всяко мъдро съчинение, книгата има няколко прочита.

Един такъв е за медиите и в частност за цензурата и автоцензурата. Той е толкова отчайващ, че събира двете думи от Панайотовото заглавие в една: „Безнедомлъвки” – нещо така забравено, че стои като нов екзотичен жанр: безнедомлъвка. Най-самотната книга на прехода.
Онзи европейският Шенген е нищожност, някаква брошка. Страшен е шенгенът в душите ни.

Виж също Пантеон без герои? Ето че дойде ред да отричат и Левски