page contents Книжен ъгъл: Избрано от седмицата: Любов, история и Вирджиния Улф
Предоставено от Blogger.

Избрано от седмицата: Любов, история и Вирджиния Улф

17.1.12

Петко Тодоров

Любовта според Иво Андрич

„Щом се съберем, винаги започва същата игра:  аз хубава дума – той псувня; аз милувка – той удар. Често трае доста дълго. И като по чудо, колкото повече трае, толкова по-малко ме боли от ударите му, струва ми се, че всеки удар ме издига все по-високо, че летя на ударите като на огнени вълни и бих могла да летя така и сама не знам докога” – жената се изповядва пред разказвача. Иво Андрич, разказът е „Любов” от сборника „За любовта и жените” (изд. „Дамян Яков”).


Останалите десет разказа носят обикновено имената на героите. Вечната любовна история – като че ли всичко това вече се е случвало някъде, но всеки път е неповторимо до невероятност, което ще рече и необяснимо.

Мъдростта на сръбския нобелист е в точно тази магия – да го разкаже с внушението, че само неговият разказ пренася неповторимото до последната дума и тихо да премълчи обяснението.

Проговори неизвестна българска история

„През летото на четирийсет и първа година България се разшири до Битоля и Охрид. Денем и нощем, насон и наяве чекахме български войски да дойдат и при нас. Селяните излегваха на ридо да гледат къмо Загоричени и Даоло дали идва българска войска. Ако идваше, загорицките камбани сакаха така силно да бият, да се чуе по цело Костурско, що идва спасението ни”.

Благой Шклифов записал спомените на баща си. Те излизат 8 години след кончината на професора езиковед (изд. „Изток-Запад”).

Шклифов е от село Черешница, на гръцки Поликерасос, Котурско. Събитията след Втората световна война го лашват по света, в България е от 1964. През 2003 загина при катастрофа в Егейска Македония, беше на научна експедиция.

Спомените на баща му покриват 6 десетилетия – неизвестната история на нашенци в оня край, мълчана винаги конюнктурно. Диалектът съхранява автентизма.

Четем последната Вирджиния Улф

„Ръкописът на „Между действията” е напълно завършен, но не беше окончателно прегледан за печат от Вирджиния Улф, преди да почине. Сигурен съм, че тя нямаше да направи някакви големи или съществени промени в него”, отбелязва съпругът й Ленард Улф. Тя се самоубива през март 1941, романът остава на работната й маса.

На Иглика Василева дължим и този превод (изд. „Унискорп”). Късметът е и за българския читател, и за паметта на Улф. Защото в романа има доста за превеждане. Действието тече в рамките на  само един юнски ден през 1939, в някакво английско селце се разиграва самодейно представление със сценки от историята и литературата.

Силно английски роман – същността е предимно в репликите и цитатите. И силно кондензирана литература – най-малкото заради образния език, заради същите явни и неявни цитати, заради тънките нюанси в поведението на героите.