page contents Книжен Ъгъл: Умберто Еко или ерудицията като забавление
Предоставено от Blogger.

Умберто Еко или ерудицията като забавление

13.2.12

Петко Тодоров

В „Пражкото гробище” той разказва грандиозните фалшификации


„Единственият измислен персонаж в тази история е главният герой Симоне Симонини – не е измислен обаче дядо му капитан Симонини”, пояснява Умберто Еко за „Пражкото гробище”.

„Продава вехтории, фалшифицира документи и е избрал да живее в един от най-съмнителните квартали на Париж”, пояснява в трето лице Симонини себе си.

Останалите герои: Фройд, Дюма, Гарибалди, капитан Драйфус, журналисти, писатели, ченгета, свещеници, главорези, масони и пр., годината е 1897.

В центъра на романа е изфабрикуването на фамозните „Протоколи на мъдреците от Цион” (изд. „Бард”). През 1921 разследване на лондонския „Таймс” разобличава фалшификата. Оттогава „Протоколите” постоянно се издават като автентични, припомня Еко.

Веднъж на 100 години главатарите на 12-те израилски племена и техният председателстващ се събират нощем на Пражкото гробище, отчитат постиженията си в завладяването на света и планират следващите ходове. Оттам заглавието на романа.

Този Симонини е адски добър във фалшифициране на документи. От негова продукция тръгва Делото „Драйфус”, на него възлагат изготвяне и на „Протоколите”. Той не е виждал през живота си истински евреин, но вярва в слуховете за грандиозното им вероломство, мрази ги. Неговите изпълнения се заплащат прескъпо.

Професорът по семиотика от Болонския университет Умберто Еко се забавлява зверски. Както във всеки от романите си. Екранизациите са безсилни пред владеенето му на словесните сили.

Роман за духа на онези години. „Откакто от всеки ъгъл в далечината взе да се издига онази острилка, наречена Айфелова кула, Париж общо взето не е като едно време”, или: „Но си личаха от пръв поглед заради прекалено очебийния си вид на кандидати за бесилото”.

Еко може да се състезава за приза Най-четящ писател. Но какъв читател, как всичко това е минало през мозъка му! Всяка сцена е паноптикум на онова време и е образец за разликата между информираност и ерудиция. Преводачът Стефан Тафров казва, че из текста има цитати от „Моята борба” на Хитлер. Е, щом той го казва...