Механизмите на удоволствието или защо харесваме нещата, които харесваме

Пол Блум
Човешкото удоволствие съдържа и животински елемент. След разходка с кучето, аз ще се просна на дивана, а то – на кучешката си постелка. Аз ще изпия чаша студена вода, а то ще лочи от купичката си и двамата ще се почувстваме много по-добре.

Тази книга е посветена на по-загадъчните удоволствия. На някои тийнейджърки им харесва да се режат с бръснарски ножчета; някои мъже плащат доста, за да бъдат пошляпвани от проститутки. Средностатистическият американец прекарва над четири часа дневно пред телевизора. Много мъже намират мисълта за секс с девственица за изключително възбуждаща.


Абстрактното изкуство се продава за милиони долари. Малките деца се наслаждават на играта с въображаеми приятели и се успокояват при допира до определени играчки. Хората намаляват, за да разгледат кървавите пътни злополуки, и гледат филми, които могат да ги разплачат.

Някои от удоволствията, които ще разгледам, са присъщи единствено на хората – например изкуството, музиката, литературата, мазохизмът и религията. Други, като храненето и секса, не са, но ще се опитам да защитя мнението, че насладата, която тези дейности доставят на хората, е коренно различна от изпитваната от другите биологични видове.

Основната ми теза е, че удоволствието е дълбинно. Важен е не светът, който сетивата ни възприемат. Насладата от определено нещо произтича по-скоро от представата, която имаме за него. Това важи за интелектуалните удоволствия, като гледането на картини и четенето на разкази, както и за тези, които изглеждат по-простички, като утоляването на глада и жаждата. Има значение кой е художникът на една картина; важно е дали един разказ е истина или измислица; питаме ес от какво месо ли е пържолата, която хапваме; в секса сме силно повлияни от това какъв мислим, че е партньорът ни в действителност.

Тази теория на удоволствието се основава на една от най-интересните идеи в когнитивните науки: твърдението, че човек се ръководи от вродената увереност, че предметите, хората и събитията притежават невидима същност, есенция, която ги прави това, което са.

 Експерименталните психолози твърдят, че есенциализмът е в основата на разбирането ни за физичния и социалния свят, а специалистите по еволюционна и междукултурна психология го смятат за инстинктивен и универсален. Всички ние сме родени есенциалисти.
В първа глава представям теорията на есенциализма и излагам виждането си, че с нейна помощ може да се обяснят загадъчните удоволствия на ежедневието.

Следващите шест глави са посветени на различни области. Втора и трета разглеждат храненето и секса. Четвърта глава описва привързаността ни към определени вещи от всекидневието, включително притежания на знаменитости. Пета глава е за изкуството и за други форми на творчество. Шеста и седма глава се спират на насладите на въображението. Всяка една от тях може да се чете самостоятелно. В последната глава се представя едно по-широко заключение и се коментира привлекателността на науката и религията.

Идеята на книгата е да обясни същността на удоволствието, като проследи корените и развитието му при отделните индивиди и еволюционния му произход в нашия биологичен вид. Изучаването на произхода е богат източник на прозрения. Както гласи известната мисъл на биолога Дарси Томсън, „Нещата са такива, каквито са, защото са станали такива.“ И все пак, самото споменаване на думата „еволюция“ в контекста на психологията често се приема и като сигнал за тревога, и като димна завеса, затова са нужни малко пояснения.

Да започнем с това, че „еволюирал“ не означава „резултат от адаптация“. Много значими аспекти на човешката психология са възникнали в резултат от адаптация – те съществуват и днес поради репродуктивните преимущества, които са имали за предците ни – и по-нататък в тази книга ще коментирам някои от тях.

Но други характерни черти на съзнанието са странични продукти; те са, ако използваме термина, въведен от еволюционните биолози Стивън Джей Гулд и Ричард Левонтин, spandrels (Spandrel (англ.) – пазва на свод: архитектурен елемент, чиито естетически характеристики зависят изцяло от ограждащите го елементи; използва се по аналогия за вторичен продукт. – Бел.прев.). Това до голяма степен се отнася и за удоволствието.

Например мнозина обичат порнографията, но от нескончаемото разглеждане на снимки и видеоклипове на привлекателни голи хора не произтича нито едно репродуктивно преимущество. Притегателната сила на порнографията е случайност; страничен продукт от развилия се интерес към реалните голи хора. По същия начин, според мен, дълбочината на удоволствието е до голяма степен случайност. Ние сме развили есенциализма, за да ни помогне да осмислим света, но откакто го имаме, той тласка желанията ни в посоки, които не са пряко свързани с оцеляването и възпроизводството.

„Еволюирал“ не означава и „елементарен“ или „прост“. След един семинар за удоволствията от литературата в една катедра по англицистика един от участниците сподели, че подходът ми го изненадал. Очаквал да чуе наивни опростенчески биологични постановки и се впечатлил, че вместо това аз говорих за силния интерес, който хората проявяват към психичната нагласа на автора, и за разнообразните и сложни импулси, които пораждат насладата от литературата.

Беше хубаво да зарадвам един професор по английска литература, но и смущаващо. Аз си мислех, че наистина излагам наивни опростенчески биологични постановки. Забележката му ме накара да осъзная, че защитавам две твърдения, които обикновено не вървят ръка за ръка. Първо, че всекидневното удоволствие е дълбинно и трансцедентално, и второ, че то е израз на еволюцията ни като човешки същества.

Тези позиции на пръв поглед си противоречат. Ако удоволствието е задълбочено , то би трябвало да се основава на култура и ерудиция. Ако пък е продукт на еволюцията, би трябвало да е просто; би трябвало да сме „програмирани“ да реагираме по определен начин на определени стимули, което е в основата си сетивно, физическо и повърхностно – с една дума, елементарно.

Затова съм наясно, че твърденията в тази книга – че удоволствието се основава на дълбоки интуитивни подтици, че е интелигентно и в същото време, че е възникнало в резултат на еволюцията и затова е универсално и до голяма степен вродено – са необичайни. Все пак се надявам, че ще успея да ви убедя, че са и верни. Освен това ще настоявам, че са от голямо значение.

В съвременната наука за съзнанието има сериозни пропуски. Психологът Пол Розин отбелязва, че ако разлистиш учебник по психология, няма да намериш почти или съвсем нищо за спорта, изобразителното изкуство, музиката, драмата, литературата, игрите и религията. Те са определящи за човешката същност, но няма да разберем нито едно от тях, докато не разберем удоволствието.

В „Механизмите на удоволствията” (Инфодар) психологът Пол Блум отхвърля традиционното тълкуване  на удоволствието като елементарна сетивна реакция и ни показва, че то се корени в убежденията ни за скритата природа – същността – на определен обект, независимо дали става дума за плюшено мече, „Ролекс”, картина на Пикасо или брачния ни партньор. Авторът представя най-новите резултати от областта на детското развитие, философията, неврологията и икономическия бихевиоризъм, за да обясни благородни и низки, интелектуални и популярни наслади и да изгради нова концепция за удоволствието, желанието и ползата.
Пол Блум е професор по психология в университета „Йейл” и е автор на книгата „Бебето на Декарт: Как науката за детското развитие обяснява човешкото у нас”. Публикува в списанията „Атлантик” и „Нейчър” и във вестник „Ню Йорк Таймс”.