page contents Книжен Ъгъл: Секс, смърт и звезден блясък
Предоставено от Blogger.

Секс, смърт и звезден блясък

12.3.12


Клайв Баркър

- Ти каза, че се връщаш, за да довършиш...
Той млъкна. Тя си разкопчаваше роклята.
„Шегува се – помисли си Калоуей. – Не може да е сериозна. Секс? Сега?”
- През последните няколко часа мислих много – каза тя, като изхлузи измачканата рокля от бедрата си, остави я да падне на земята и я прекрачи. Носеше бял сутиен, който се опита безуспешно да свали. – И реших, че не ми пука за театъра. Ще ми помогнеш ли?
Даян се обърна с гръб към него. Той разкопча механично сутиена, без да се замисля дали наистина го иска. Изглежда бе изправен пред fait accompli* (свършен факт (фр.) – Б. пр.). Тя се бе върнала, за да довърши онова, с което се бяха занимавали, преди да ги прекъснат – и нищо повече. Въпреки странните звуци, които излизаха от гърлото й, въпреки стъкления поглед, Даян си оставаше привлекателна жена.
Завъртя се отново към него и той се втренчи в заоблените й гърди, които бяха по-бледи, отколкото ги помнеше, но все така прекрасни. Панталоните започнаха да му отесняват, а представлението й влоши още повече нещата – Даян разлюля ханш в духа на най-горещите стриптийзьорки в Сохо, като плъзгаше ръце между краката си.

*

- Не се тревожи за мен – успокои го тя. – Взех решение. Всичко, което наистина искам... – Тя махна ръце от слабините си и ги сложи върху лицето му. Бяха ледено студени. - Всичко, което наистина искам, си ти. Не мога да имам секса и сцената. В живота на всеки настъпва момент за вземане на решения.
Тя облиза устни. Езикът й се плъзна по тях, но не остави влажна следа.
- Инцидентът ме накара да се замисля, да преценя какво е наистина важно за мен. И честно казано... – Започна да разкопчава колана му. - ...не давам пукната пара... - А сега ципа. - ... за тази или за която и да е друга шибана постановка.
Панталоните му паднаха на пода.
- Сега ще ти покажа какво е важно за мен.
Даян бръкна в слиповете му и го стисна. Студената й ръка направи допира още по-възбуждащ. Той се засмя и затвори очи, а тя смъкна гащите до средата на бедрата му и коленичи пред тях.
Професионалистка както винаги, Даян отвори гърло като водосточна тръба. Устата й бе по-суха от обичайното и езикът й го жулеше, но това усещане го побърка. Беше толкова хубаво, че почти не забеляза лекотата, с която го погълна, като го пое по-навътре, отколкото някога бе успявала, използвайки всеки известен й трик, за да засили възбудата му. Поемаше го бавно докрай, после увеличаваше темпото, а щом усетеше, че той е на път да свърши, забавяше отново, за да му даде възможност да се овладее. Беше изцяло в нейна власт.
Калоуей отвори очи, за да наблюдава действията й. Тя се нанизваше на него, а на лицето й бе изписан възторг.
- Господи – изпъшка той, - толкова е хубаво. О, да, о, да.
Физиономията й не се промени и тя продължи да го обработва мълчаливо. Не издаваше обичайните звуци, нямаше го доволното сумтене и тежкото дишане през носа. Поглъщаше плътта му в пълна тишина.
Той сдържа дъха си за момент, защото му хрумна нещо. Тя продължи да движи главата си със затворени очи и свити около члена му устни, напълно погълната от заниманието. Измина половин минута, минута, минута и половина. И Калолуей усети, че го обзема ужас.
Даян не дишаше. Свирките й бяха толкова невероятни, защото не правеше паузи да вдишва и издишва.
Тялото му се скова и ерекцията му спадна. Това не я спря – тя продължи да помпи неуморно члена му, докато в съзнанието му се зароди една немислима мисъл:
„Тя е мъртва.”
„Намирам се в устата й, в нейната студена уста, а тя е мъртва.”
Ето защо се беше върнала, ето защо бе станала от масата за аутопсии и се бе върнала. Нямаше търпение да довърши започнатото и не се интересуваше нито от спектакъла, нито от жената, която й бе отнела ролята. За нея беше важно само това, което правеше в момента. И искаше да го прави цяла вечност.
Въпреки прозрението си, Калоуей не стори нищо, а продължи да зяпа като проклет глупак трупа, който му правеше свирки.
После Даян изглежда усети ужаса му. Отвори очи и погледна нагоре към него. Как е могъл да сбърка дори за миг мъртвешкия й взор с погледа на жив човек? Тя извади внимателно спадналата му мъжественост от устата си.
- Какво има? – попита го Даян и високият й музикален глас подхрани илюзията, че е още жива.
- Ти... ти не... дишаш.
Главата й клюмна. Тя го пусна.
- О, скъпи – каза Даян, като заряза всякакви преструвки, че е жива. - Не играя много убедително ролята си, нали?
Сега гласът й бе глас на призрак – тънък и жалостив. А кожата й, за която одеве Калоуей си бе помислил, че е възхитително бледа, при повторен поглед се оказа восъчнобяла.
- Ти си мъртва?
- Страхувам се, че да. Умрях преди два часа в съня си. Но трябваше да се върна, Тери; имах толкова много недовършена работа. Направих своя избор. Би трябвало да си поласкан. Поласкан си, нали?
Даян се изправи и бръкна в дамската чанта, която бе оставила до огледалото. Калоуей погледна към вратата и направи опит да се размърда, но крайниците не му се подчиниха. Освен това панталоните му бяха смъкнати до глезените. На втората крачка щеше да се строполи по лице на земята.
Даян се обърна към него, като стискаше нещо сребристо и остро в ръка. Той се помъчи да види какво е, но не успя да го фокусира. Във всеки случай беше предназначено за него.

Превод Иван Атанасов

Из "Кървави книги". Виж повече тук.