page contents Книжен Ъгъл: Морален ли е капитализмът?
Предоставено от Blogger.

Морален ли е капитализмът?

19.3.12

Петко Тодоров

Рано ни е още за такива въпроси, но не пречи да ни е интересно

Капитализмът е аморален, отговаря Андре Конт-Спонвил в „Морален ли е капитализмът?” (изд. „Колибри”). Извън морала е, нито морален, нито неморален, не можем да му търсим морала.

Но вижте отговора му на въпроса „По-морален ли е социализмът?” – „Уви, да!”. И то „социализмът” не в западняшкия смисъл – „капитализъм, но малко по-добре регулиран”, а онзи прокълнатият – съветският.


Конт-Спонвил е френски философ, немарксист, той го подчертава. „Философска книга”, нарича той четивото си. Което не изключва политическия прочит, но по-интересен е философският. Социализмът е по-морален по рождение и там му е грешката. Маркс предложил морализиране на икономиката, което е утопия.

Капитализмът е неморален, но по-ефикасен, спрямо социализма. Става дума за различни нива на разсъждаване. И Конт-Спонвил разсъждава – провокативно, оказва се - от отзивите, коментирани в преведеното ново издание.

Безкрайно интересно четиво, но от нашенското ментално бъдеще. Ние едва свикваме с думата „капитализъм”, предстои ни ахването „Обещаха ни демокрация, пробутаха ни капитализъм”.

Помните ли колко внимателно се заобикаляше думичката в началото на „прехода”, че и още. Предстои някой да ни съобщи, че мантрата „по-малко държава в икономиката” работи единствено за едрия капитал.

Тук звучи еретично, за мислещите французи се разбира от само себе си. Обяснението, че са глупаци, за разлика от американците не помага.

Предстои да научим, че „демокрация” и „капитализъм” са несъвместими в тяхната истинност, Конт-Спонвил до доказва с примера на Чили при Пиночет. Предстои ни да чуем думичката „експлоатация” и останалите благинки.

Какво ни остава? Да променяме капитализма, отговаря философът. Но преди всичко да го разберем. Четивото му е за разбиране на капитализма, затова е важно. Но то предполага капиталистически опит, 20 години са капиталистическо детство.

От нас сега се иска да слушкаме и да папкаме, сиреч да купуваме. Разсъжденията ще дойдат по-нататък, някъде из юношеството, никога не е достатъчно късно.