page contents Книжен Ъгъл: Откъс: "Елена" от Ивлин Уо
Предоставено от Blogger.

Откъс: "Елена" от Ивлин Уо

20.3.12



Според едно предание света Елена, майката на император Константин Велики, е била родена в Британия. Животът на тази изключителна жена преминава през бурните години, когато християнството се утвърждава като официална религия в Римската империя, и се увенчава с намирането на Светия кръст.

Историята на Елена, напуснала своя далечен, обвит в мъгли остров и озовала се сред водовъртежа на интригите в императорския двор, епохалният сблъсък на религиите, корупцията и лудостта на загиващата Римска империя са пресъздадени по един по-различен и запомнящ се начин от един по-различен Ивлин Уо в романа "Елена" (Еднорог). Следва откъс от книгата.

Триумфалната арка

Ивлин Уо

– Изминаха дванайсет години – поде Константин, – откакто наредих... откакто сенатът направи жеста да нареди построяването на триумфална арка. Защо още не е готова?
 – Чиновниците от Строителния съвет ни вземаха работниците, ваше величество. В наши дни трудно се намират зидари. Отведоха всички, до които можаха да се доберат, за строителството на християнските храмове. Въпреки това може да се каже, че работата практически е завършена.
 – Вчера отидох лично да видя арката. Не е завършена.
 – Някои елементи от украсата...
 – Някои елементи от украсата. Искате да кажете, скулптурите.
 – Да, имаме предвид скулптурите, ваше величество.
 – Именно затова искам да поговорим. Те са отвратителни. Едно дете би се справило по-добре. Кой ги направи?
 – Тит Карпиций, ваше величество.
 – А кой е Тит Карпиций?
 – Аз, ако позволите – каза един от тримата.
 – Скъпи – намеси се Фауста, – сигурно си спомняш Карпиций. Често съм говорила за него пред теб. Той е нашият най-именит скулптор.
Константин като че ли не я чуваше. Той бе вперил поглед в твореца – не беше някое хлапе, зрял мъж на средна възраст, с масивна глава – смръщеше ли се, вдъхваше трепет у губернатори и генерали. Карпиций хвърли поглед към Фауста, за да я успокои, че не се е засегнал, после продължи да гледа императора кротко и търпеливо.
 – Значи ти си отговорен за тези чудовищни грозотии, които видях вчера. Може би ще обясниш какво би трябвало да представляват.
 – Ще се опитам, ваше величество. Проектът за арката е дело на моя приятел Емолф, който също присъства тук, и както виждате, спазва традиционната линия, видоизменена, за да съответства на модерното светоусещане. Би могло да се каже, че арката представлява една масивна форма, разчупена от отворите в нея. Въпросната маса включва определен брой пространства, които според Емолф пораждат известно чувство за монотонност. Окото не се задържа върху нищо, ако ме разбирате. Той предложи съответно аз да разчупя тази монотонност с декоративните елементи, които споменахте. Лично аз бях доста доволен от резултата. Може би мислите, че сенките са прекалено подчертани? Че отклоняват вниманието от естествената статичност на проекта? Аз самият съм чувал подобни критики.
Търпението на Константин очевидно започваше да се изчерпва. Той заяви с леден тон:
 – Да видим дали сте чували следната критика: фигурите ви са безжизнени и безизразни като чучела. Конете ви приличат на детски играчки. Никъде не се забелязва нито грация, нито движение. Виждал съм по-хубави произведения, сътворени от диваци. Проклет да съм, та там има някакво чучело, за което се предполага, че трябва да съм Аз.
 – Не съм търсел точната прилика, ваше величество.
 – И защо, ако мога да попитам?
 – Не такава е функцията на този елемент.
Константин се обърна наляво.
 – И ти твърдиш, че този човек е най-добрият скулптор в Рим?
 – Всички говорят така – отвърна Фауста.
 – Ти наистина ли си най-добрият скулптор в Рим?
Карпиций сви леко рамене. Настана мълчание. После Емолф се намеси доста смело:
 – Може би, ако ваше величество ни даде някаква представа какво точно е имал предвид, бихме могли да видоизменим съответно арката.
 – Ще ви кажа какво имах предвид. Знаете ли арката на Траян?
 – Разбира се.
 – Е, какво мислите за нея?
 – Добър образец на изкуството от епохата – заяви Емолф, – доста добър. Може би не най-доброто. По много причини предпочитам арката в Беневент. Но арката на Траян определено е привлекателна.
 – Аз имах предвид арката на Траян – каза Константин. – Никога не съм виждал арката в Беневент, и арката в Беневент не ме интересува ни най-малко.
 – Ваше величество наистина би трябвало да ù обърне внимание. Архитравът...
 – Интересува ме арката на Траян. Искам арка, която да прилича на нея.
 – Но тя е правена преди... колко време – преди повече от двеста години – каза Фауста. – Не можеш да очакваш нещо подобно сега.
 – Защо не? – попита Константин. – Ще ми кажеш ли защо не? Империята е по-голяма, по-богата и по-мирна, отколкото е била някога преди. Винаги ми го казват във всички публични приветствия, които изслушвам. А когато поискам нещо дребно като арката на Траян, ми казват, че не е възможно да бъде направено. Защо да не е? Ти можеш ли – той се обърна отново към Карпиций, – да ми направиш такива скулптури?
Карпиций го гледаше без помен от страхопочитание. Два вида непреклонна гордост се бяха изправили един срещу друг; гледаха се заинатено в очите.
 – Предполагам, че е възможно да бъде направен някакъв пастиш – заяви Карпиций. – Няма да има никаква художествена значимост.
 – По дяволите художествената значимост! – заяви Константин. – Можеш ли или не можеш?
 – Точно същата? Този тип представителна работа изисква техническа виртуозност, която може да се възприема като привлекателна, а може и да не се възприема така – лично аз бих казал, че намирам в нея привлекателност – но съвременният творец...
 – Можеш ли да я направиш?
 – Не.
 – А кой тогава може? Намерете някой друг, за Бога. Слушай, Емолф, единственото, което искам, е изображение на битка, с войници, които приличат на войници, и богини... искам да кажа, фигури от традиционната символика – които приличат на фигури от традиционната символика. В Рим все трябва да има някой, който да е в състояние да го направи.
 – Въпрос не само на виртуозност, а и на визия – заяви Емолф. – Кой може да каже дали двама души виждат по един и същи начин образа на един войник. Кой може да прецени как ваше величество вижда войника?
 – Разбирам какво иска да каже, а ти? – попита Фауста.
 – Виждам войниците така, както са представени на арката на Траян. Няма ли никой в цялата моя империя, който да е в състояние да извае такива войници?
 – Не ми се вярва да има.
 – Тогава, да му се не види, отидете, свалете барелефите от арката на Траян и ги сложете на моята. Веднага. Започнете още днес следобед.
– Каза го като истински мъж, синко – отбеляза Елена.

 Превод Боряна Джанабетска