page contents Книжен Ъгъл: Орхан Памук учи на четмо
Предоставено от Blogger.

Орхан Памук учи на четмо

26.3.12

Петко Тодоров

Преведоха Харвардските му лекции

Забелязали ли сте, че вече не се пишат романи с лични имена за заглавие – „Дядо Горио”, „Ана Каренина”, „Оливър Туист”? Орхан Памук обяснява защо е така в „Наивният и сантиментален писател” (изд. „Еднорог”, превод Боряна Джанабетска).

Това са лекциите му, изнесени в Харвардския университет. Те излизат на български заедно с лекциите на Итало Калвино – каква случайност!

Колко различни са ерудицията и мъдростта на двамата, но какви ерудиция и мъдрост! Да вземе някой да направи на български още такива лекции – в Харвард са гостували Стравински, Т. С. Елиът, Борхес, Октавио Пас..., ама не: Кой щял да ги купува?


Лекциите на Памук би следвало да се четат като теория на романа. Той не е теоретик. Той си е романистът Памук – улегнал както винаги, ориенталски сладкодумен, истанбулски писател – разбирано и преносно: стиска в една ръка мъдростта на изтока и в другата – мъдростта на запада...

Не се става лесно нобелист. Кой от българските признати гении ще тръгне на 50 и нещо с диктофон из примерно Свиленград да записва истории, както Памук го прави за романа си „Сняг” – във вдънпровинциалния Карс? Вижте и споделеното за подготовката му за романа „Музей на невинността” – каква работа и какво вживяване в работата.

Но тежестта в лекциите не е в личните му изповеди, а в разсъжденията му. „За мен писането на роман е изкуството да говориш за важни неща така, сякаш са без значение, и за маловажни неща така, сякаш са значителни”.

Като че ли всичко  сме го чели някъде, но Памук го организира като своя мисъл и го научаваме като нова истина. И тя е нова. Изчита от този и онзи роман по няколко изречения и ни отваря очите.

Улегнало и спокойно, без откривателска поза,  почти шепнешком, сякаш за да не подразни съседните изречения. Велик занаятчия – съобщава тайните на романа с такава щедрост, че ни оставя в поза „мирно” и със свалена шапка.

И с такова сладкодумие прелистя „най-великия роман на всички времена „Ана Каренина”, че ръката сама посяга към най-горния рафт на библиотеката.