page contents Книжен ъгъл: „Ентусиаст“ представя: „Делириум” или ако любовта беше болест...
Предоставено от Blogger.

„Ентусиаст“ представя: „Делириум” или ако любовта беше болест...

13.3.12


След успеха у нас на дебютния роман на Лорън Оливър „Моят Свети Валентин“, в средата на месец март издателство „Ентусиаст“ публикува втора книга от авторката – „Делириум“, в поредицата Enthusiast Teen’s Books. Заглавието е бестселър на "Ню Йорк таймс" и се нарежда сред най-успешните романи за подрастващи в света. Книгата, по която се заснема филм, е обявена за най-добър роман за тийнейджъри за 2011 г. от Amazon, а литературната критика прогнозира, че заглавието ще има славата на „Здрач“ от Стефани Майър.


Лорън Оливър издава „Делириум“ в началото на 2011 г. в САЩ и само за година книгата се превръща в международна сензация, която обещава да надмине по успех дебютния роман на авторката, който вече е преведен на над 30 езика. Въпреки, че историята в „Делириум“ е абсолютно завършена и книгата може да се чете самостоятелно, заглавието е първо от трилогия. Втората книга от поредицата – „Пандемия“, вече е публикувана в САЩ, а третата – „Реквием“ – авторката пише в момента.

Действието в „Делириум“ се развива в близкото бъдеще, в Америка, в утопично общество, в което любовта е обявена за болест и всички тийнейджъри са подлагани на задължителна процедура, която да ги „излекува“ от възможността да се влюбват, да изпитват силни чувства и емоции не само към любим човек, но и към всичко в живота. Тази процедура се извършва, когато младите хора навършат 18 г. и завършат гимназия. След това те преминават през един вид изпит. Целта му е специална комисия да избере най-подходящия партньор за всеки. Като изборът е базиран на абсолютно логични и разумни фактори. Емоции, привличане и чувства нямат място тук.

В резултат на това, обществото е станало абсолютно конформистко, послушно, съставено от граждани с промити до неузнаваемост мозъци. Който откаже да се подложи на въпросната процедура бива затварян или направо убиван. Така правителството управлява с абсолютна власт и истинска лекота своите поданици. Властта на държавата е безгранична. Главната героиня Лена живее с леля си и своите братовчеди, защото майка ѝ се е самоубила. Тя е била болна от любов или от „делириум“, както наричат лекарите любовта, и след няколкократно безуспешно лечение се хвърля от скалите в морето. Или поне това е официалната версия, с която Лена е израснала.

Тази трагична история се отразява много силно на момичето. То расте в страх да не би да е наследило болестта от майка си и изпитва истински ужас, че може и с нея да се случи същото. Ето защо тя следва всички правила, наложени от държавата и обществото, в което живее, и е примерен гражданин. И очаква с нетърпение процедурата, на която ще се подложи, за да изкорени възможността да се влюби и да провали живота си. Но както във всеки изключително точен план и тук се случва нещо непредвидено – Лена среща момче, която я интригува, вълнува и в което тя в крайна сметка, въпреки съпротивата и страха си, се влюбва. Следват събития, които нито тя, нито роднините ѝ, нито дори най-близката ѝ приятелка някога са могли да предвидят.

Лорън Оливър споделя, че оригиналната идея за тази книга всъщност се ражда в един съвсем обикновен ден във фитнес-салона в Ню Йорк, който посещава. Докато гледа новините и слуша за истерията около поредния грип – птичи или свински – тя се замисля, че хората са толкова податливи на внушения, че биха повярвали, че всяко нещо може да бъде смъртоносна болест и опасна епидемия. Няколко дни преди това, Лорън прочела страхотно есе на колумбийския писател Габриел Гарсия Маркес, посветено на любовта. Така идва идеята за любовта като болест, залегнала в сюжета на „Делириум“ – книгата, която докосва хиляди тийнейджъри по света.  

За Лорън Оливър

Лорън Оливър е родена през 1982 г. в Куйнс, Ню Йорк. Завършва философия и литература в Чикагския университет и има магистърска степен по творческо писане от Ню Йоркския университет. Разказва, че е писала през целия си живот. Като малка дописвала историите на книгите, които е прочела, защото просто не можела да се раздели с героите. През 2004 г., точно след дипломирането си, тя разпраща до много издателства първия си роман за възрастни. Той обаче така и не вижда бял свят. Започва да пише романи за тийнейджъри, когато постъпва на работа като асистент-редактор в издателство „Пенгуин“, именно в отдела за юношеска литература. Така през 2010 г. се появява дебютният ѝ роман „Моят Свети Валентин“, който вече е преведен на над 30 езика.