page contents Книжен ъгъл: Откъс: "Вълци" от Хилари Мантел
Предоставено от Blogger.

Откъс: "Вълци" от Хилари Мантел

5.3.12

Така се решава съдбата на народите – от двама души в някоя малка стая.  Забравете коронациите, конклавите на кардиналите, блясъка и процесиите.

Така се променя светът; с едно побутване на сметалото; с една драскулка на перото, която променя смисъла на някоя фраза; с въздишката на минаваща жена, оставила след себе си лъх на портокали или розова вода; с ръката й, придърпваща завесите на леглото; с потъркването на плът в плът, тихо като дихание...
***
Томас Мор идва в Остин Фрайърс. Отказва да яде, отказва да пие, макар да прилича на човек, който има нужда и от двете.
Кардиналът не би приел отказа му. Сигурно би го принудил да седне и да яде желе. Или – в съответствие със сезона – би му поднесъл голяма купа ягоди с много малка лъжичка. Мор казва:
– През последните десет години турците превзеха Белград. Палили са лагерните си огньове в голямата библиотека в Буда. Само преди две години бяха пред стените на Виена. Защо искаш да направиш още един пробив в защитната стена на християнството?
– Кралят на Англия не е неверник. Нито пък аз.
– Не си ли? Дори не мога да разбера дали се молиш на Бога на Лутер и немците, или на някакво езическо божество, което си опознал по време на пътуванията си, или пък на измислено от теб английско божество. Нищо чудно вярата ти да е за продан. Сигурно би служил и на султана срещу добро заплащане.
Еразъм е казал: „Възможно ли е природата да е създала нещо по-кротко, добросърдечно и хармонично от характера на Томас Мор?“
Кромуел мълчи. Седи на писалището си – Мор го е изненадал по време на работа – подпрял брадичка на свитите си в юмруци ръце. Позата му придава известна войнственост, което точно сега може да бъде предимство.
Лорд-канцлерът изглежда така, сякаш всеки миг ще започне да разкъсва дрехите си – което може само да подобри външния им вид. Човек би могъл да го съжали, но Кромуел отхвърля тази възможност.
– Мастър Кромуел, вие си мислите, че положението ви на съветник ви дава право да преговаряте с еретици зад гърба на краля. Но грешите, аз знам за писмата, които разменяте със Стивън Вон, знам също, че той се е срещал с Тиндейл.
– Заплашвате ли ме? Просто се интересувам.
– Да – отвръща натъжено Мор. – Да, точно това правя.
Той съзнава, че балансът на силите между тях – не между държавните служители, а между личностите – се е променил.
Когато Мор си тръгва, Ричард се обръща към Кромуел:
– Той не би трябвало да постъпва така. Искам да кажа – да те заплашва. Днес, заради поста, който заема, може спокойно да си тръгне оттук, но утре... кой би могъл да знае?
Кромуел си мисли: „Бях дете, горе-долу деветгодишен, когато избягах в Лондон, и тогава видях как една старица умря за вярата си.“ Споменът нахлува в тялото му, и понесен от него като от прилив, той се обръща към Ричард и казва:
– Ричард, провери дали лорд-канцлерът е дошъл с подходяща свита и ако не е, осигури му ескорт и се постарай да го качиш на някоя лодка обратно за Челси. Не можем да го оставим да се скита из Лондон и да тормози всеки, пред чийто праг се озове.
Казва последните думи на френски, макар и сам да не знае защо. Мисли за Ан, която го вика при себе си с протегната ръка: „Maître Cremuel, â moi!“

***

На Нова година той се буди на зазоряване и вижда край леглото си Грегъри.
– По-добре ела долу. Арестували са Том Уайът.
Кромуел скача незабавно от леглото; първата му мисъл е, че Мор е нанесъл удар върху обкръжението на лейди Ан, в самото му сърце.
– Къде е той? Да не би да са го откарали в Челси?
Грегъри е озадачен.
– Защо в Челси?
– Кралят няма да допусне – случаят го засяга прекалено отблизо; Ан има книги... тя му ги е показвала, самият той е чел Тиндейл – какво остава, Мор да арестува краля?
– Това няма нищо общо с Мор. Просто някакви глупци са арестувани, защото предизвикали размирици в Уестминстър, прескачали открит огън по улиците, а после започнали да чупят прозорци, нали знаеш как става... – гласът на Грегъри звучи уморено. – После се сбиват със стражите, затварят ги и пристига съобщението „Дали мастър Кромуел може да дойде и да даде на тъмничаря подарък за Нова година?“.
– Господи – казва Кромуел. Сяда на леглото, осъзнал внезапно голотата си, босите си крака, непокритите прасци и бедра, члена, гъстите, подобни на козина косми по тялото, наболата брада; и потта, избила между плешките му. Той навлича ризата си и допълва: – Ще трябва да ме приемат и в такъв вид. Освен това първо ще закуся.
Грегъри отбелязва с едва доловимо злорадство:
– Нали се съгласи да му бъдеш като баща. Това е бащинството.
Кромуел се изправя.
– Повикай Ричард.
– Аз ще дойда.
– Ела, ако държиш, но ми трябва Ричард за в случай, че възникнат неприятности.
Не се стига до никакви неприятности, има само кратък пазарлък. Тъкмо се развиделява, когато младите господа излизат със залитане, с изпити лица, раздърпани, с мръсни и изпокъсани дрехи.
– Франсис Уестън – казва Кромуел, – добро утро, сър.
Наум продължава: „Ако знаех, че сте тук, щях да наредя да ви оставят в тъмницата“. – Защо не сте в двора?
– Там съм – казва младият човек, дъхът му лъха на кисело. – Аз съм в Гринич. Не съм тук. Разбрахте ли?
– Билокация – отбелязва Кромуел. – Разбирам.
– О, Иисусе! О, Иисусе, Спасителю наш! – Томас Уайът стои на снега, в ярката утринна светлина, и потрива главата си. – Никога вече!
– До следващата Нова година – казва Ричард.
Кромуел се обръща и вижда как на улицата се измъква тромаво една последна фигура.
– Франсис Брайън – казва той. – Трябваше да предположа, че това начинание не би било осъществено както трябва без вашето участие, сър.
Изложен на студа, с който го посреща новата година, братовчедът на лейди Ан разтърсва глава като мокро куче.
– В името на циците на света Агнес, замръзвам.
Жакетът му е скъсан, яката на ризата – отпрана, има обувка само на единия крак. Стиска с ръце панталоните си, за да не паднат. Преди пет години той загуби едното си око на турнир; сега е загубил и превръзката; вижда се насинената очна яма. Той се оглежда с останалото здраво око.
– Кромуел? Не помня да сте били с нас снощи.
– Бях си в леглото и много бих искал да можех да си остана там.
– Защо не се върнете обратно в леглото? – Брайън разперва ръце, рискувайки да му се смъкне панталонът. – Коя търговска съпруга ви чака? Може би си имате по една за всеки от дванайсетте празнични дни? – Кромуел почти е готов да се разсмее, преди Брайън да добави: – На вас, сектантите, жените ви не са ли общи?
Кромуел му обръща гръб и казва:
– Уайът, накарайте го да се покрие с нещо, за да не му замръзнат някои части. Достатъчно му е, че е без око.
– Кажете благодаря – изревава Томас Уайът и тупа приятелите си по гърбовете. – Кажете благодаря на мастър Кромуел и му върнете онова, което му дължите. Кой друг би станал толкова рано в празничен ден, и би развързал кесията си? Щяхме да си останем тук до утре.
Не приличат на хора, които биха успели да съберат дори шилинг.
– Няма значение – казва Кромуел. – Ще впиша дълга в общата сметка.

Превод Боряна Джанабетска


Вълци” на Хилари Мантел (ИК "Еднорог") е първата книга, наградена с “Букър” - най-престижната литературна награда на Великобритания – станала и номер едно при бестселърите. Феноменалният успех на романа, приковал вниманието на огромната читателска аудитория с неутолим интерес към епохата на Тюдорите, го поставя в челната десетка на общата класация “Британски бестселъри на десетилетието”. “Вълци” е отличена и с наградата за исторически романи “Сър Уолтър Скот”.
Двубоят между две изключителни личности, решил съдбата на един народ, се намира в центъра на този напълно различен разказ за царстването на Хенри VІІІ. Светецът Томас Мор може би не е точно онзи праведен мъченик, какъвто ни го представя канонът на историята. “Злодеят” Томас Кромуел, чиято история се разказва тук, също се очертава като съвсем различен човек – син на ковач, издигнал се до един от създателите на съвременна Англия, първи човек след краля, идеолог на англиканската църква. Момчето от бедняшките квартали изгражда само себе си като забележителна ренесансова личност, едновременно визионер и ловък политик, който дърпа конците на крале, издига и сваля кралици, придвижва по шахматната дъска на историята познатите ни кардинали, епископи и придворни дами – и поставя държавния интерес над личния...