page contents Книжен Ъгъл: Как работи умът
Предоставено от Blogger.

Как работи умът

2.4.12

Петко Тодоров

Най-сложни са най-простите ни дейности, според Стивън Пинкър

„Причината да няма човекоподобни роботи не е в това, че самата идея за механичен ум е подвеждаща. Работата е там, че инженерните задачи, които ние, хората, решаваме, когато виждаме, ходим, планираме и преминаваме през обичайното си ежедневие, са далеч по-големи предизвикателства от кацането на Луната или разчитането на човешкия геном” – цитатът е удобно въведение към „Как работи умът” на Стивън Пинкър (изд. „Изток-Запад”).

Той „се основава в равна степен върху основополагащите идеи на когнитивната наука и на еволюционната психология”. „Умът е онова, което мозъкът прави”, дефинира Пинкър. И по-засукано: „Умът е система от органи, за които можем да мислим като за психологически способности или ментални модули”. 

Четивото е по неизбежност за всичко всекидневно – от хранене до музициране. Убедителен е: всичко това е далече по-сложно от кацане на Луната. Той е от светилата на научната популяризация, четохме от него „Езиковият инстинкт”.

Сегашният превод няма да ни направи конструктори на човекоподобни роботи: „Ще се опитам да обясня какво представлява умът, откъде се е появил и как ни дава възможност да виждаме, мислим, чувстваме, общуваме и да се отдаваме на по-възвишени стремления”.

„Нашите умове са приспособени към живота в малки събирачески групи, в които родът ни е прекарал 99 % от съществуването си, а не към суматохата от случайности, която сме създали от земеделската и промишлената революция насам”, изтъква Пинкър и забележете как съвършено обяснява това нашенския „преход”.

Хищниците мутри се настаниха най-ефикасно в разграденото от социални норми общество, за 20 години се премениха в различни от знаковите костюми и видимото изключение стана невидима същност.

Техните пари абонираха за върха на хранителната верига адвокати, политици и  медиатори, затова ще чакаме 100 години да вкарат където му е мястото националния герой Брендо. Какво да се прави, умът ни е на границата между джунглата и саваната. Но пък  имаме 700-те страници на Пинкър – да четем за разсейване.