page contents Книжен Ъгъл: Хорхе Букай с "Пътят на сълзите" - за трети път в България
Предоставено от Blogger.

Хорхе Букай с "Пътят на сълзите" - за трети път в България

15.5.12

Хорхе Букай в България
Хорхе Букай отново ще пристигне в страната ни на 27 май съобщиха издателите от „Хермес”. Той ще бъде специален гост на официалното откриване на пролетния панаир на книгата в НДК, който ще се проведе в периода 29 май – 3 юни 2012 година.


По време на престоя си в България Хорхе Букай ще представи и най-новата си книга – бестселъра „Пътят на сълзите“. Ето какво сподели Букай на тръгване от страната ни миналата година: Тъгата и песимизмът на българите ме карат да се чувствам нужен тук. Ето защо смятам през 2012 година да дойда отново в България и да представя „Пътят на сълзите“. Според Букай тази книга ще помогне на много хора да преодолеят тъгата и песимизма.

За първи път световноизвестен чуждестранен писател посещава България три поредни години. Според Хорхе Букай, „Пътят на сълзите“ е една от най-специалните му книги и той лично държи да я представи пред българските си читатели, за да помогне на много хора да преодолеят тъгата и песимизма и да се справят със страданието. Освен с читателите си в София, тази година Хорхе Букай ще се срещне и с почитателите си във Варна.

Автор на повече от 20 книги, преведени на над 30 езика, Хорхе Букай е един от най-четените писатели на нашето време. Особено популярен е авторът в страни като Мексико, Бразилия, Чили, Аржентина, а в последните години името му нашумя и в Eвропа: Испания, Германия, Русия и други европейски държави. Правата за книгите му са купени и в Китай.

От четири години и България, благодарение на ИК „Хермес“, се нарежда сред страните, оценили подобаващо творбите на Хорхе Букай. Още с първата си книга – „Нека ти разкажа“, авторът успя да спечели много почитатели. Тя стана любимата книга на хиляди българи.

Втората книга на Хорхе Букай – „Приказки за размисъл“, подобно на „Нека ти разкажа“, се нареди сред най-продаваните книги в България и затвърди мястото на Букай като знаково име сред читателската аудитория. „Приказки за размисъл“ е сборник от истории, които изследват отделни страни на човешката природа. Тези истории вдъхновиха и известната българска художничка Антония Дочева за картините от великолепната изложба „Искам“.

В края на 2009 г. излезе и третата книга на аржентинския автор – „Писма до Клаудия“ – поредната вълшебна история, която ни повежда на приказно пътешествие към дебрите на собствената ни душа.   
     
По време на гостуването си през юни 2010 г. Хорхе Букай официално представи и романа си „Да се обичаме с отворени очи“, в който основната тема е любовта и изграждането на взаимоотношенията в една двойка. Същата година ИК „Хермес“ пусна на пазара и бестселъра „Трите въпроса“.

През май 2011 г. излезе продължението на „Нека ти разкажа“ – „Разказвай с мен“. Седмица след излизането й Хорхе Букай пристигна отново в България. През януари 2012 г. излезе и бестселърът „От самоуважението до егоизма“ Вълнуващи се оказаха срещите с читателите в София, Пловдив, Стара Загора и Бургас, по време на които се събраха рекорден брой посетители. Само в София желаещите да видят и чуят на живо Букай бяха над 1200 човека.

Кой е Хорхе Букай

Никой не може да направи за теб това, 
което ти сам трябва да направиш.
Хорхе Букай

Роден през 1949 г. в Буенос Айрес, днес Хорхе Букай е от тези личности, които са щастливи, че „сами са изградили себе си“. Той твърди, че първият му университет е бил самият живот. Започнал е да работи на тринайсетгодишна възраст и е упражнявал различни професии: продавач, таксиметров шофьор, клоун, възпитател, актьор, телевизионен водещ, аниматор на детски тържества.

Докато не стигнал до сегашната си работа, която сам определя като „професионален помощник“. Букай разказва, че когато се дипломирал като лекар през 1973 г., все още не бил съвсем наясно с понятието психично здраве. Пет години по-късно, вече квалифициран специалист по умствени заболявания, имал усещането, че е научил малко повече за патологиите на съзнанието, но все още не знаел нищо за произхода и природата на психичното здраве.

Днес теориите му, макар и нетрадиционни, са ясно формулирани и много ефективни. Доказателство за това е огромният читателски интерес, на който се радват книгите му. По думите на Хорхе Букай фактът, че всяка негова книга се превръща в бестселър, се дължи на много работа, на определени умения, които е придобил, и на привилегията да е внук на двама дядовци, които са разказвали приказки.

Пътят на сълзите е първото от четирите заглавия в серията „Листа по пътя“. Останалите три са: „Пътят на самозависимостта“, „Пътят на срещата“ и „Пътят на щастието“. Всяка една от тези книги ще ни помогне да намираме вярната посока всеки път, когато се изгубим.

За „Пътят на сълзите“

Това е книга, която ни показва как да извървим трудния път на болката и страданието, с които неизбежно се сблъскваме в живота си. Всички ние минаваме през различни изпитания: смърт на близък, загуба на работата, на дома, на илюзиите ни дори, раздяла с любим човек, провален брак, несбъднати мечти, самота...

Ако не си позволим да изпитаме тъга, когато ни налегнат скърби или понасяме тежки загуби, това може да е не признак за силна воля, а незнание за кръговрата на живота с разрушителни последици. Има си време за всичко: време за радост и време за скръб. Време за размисъл и време за действие. Време за празнуване на живота и време за почитане на смъртта.

Познанието на етапите на скръбта може да ни послужи като карта, която да ни ориентира в каква посока се движим, за да не загубим изцяло връзката си с реалността. Често пъти, за да се освободим от горчивата чаша, се налага преди това да я изпием.

По своя характерен начин, разказвайки ни истории, Хорхе Букай ни води по пътя на сълзите, помагайки ни да осъзнаем, че страданието е неизменна част от човешката ни орис. Тази книга не само ни учи как да преодоляваме скръбта, без да изпадаме в отчаяние, но и как впоследствие, когато болката утихне, да съумеем да съберем даровете, които сме получили в миговете на върховно изпитание. Следва откъс от книгата.


Пътеводители

Хорхе Букай

Сигурно има посока,
която е възможна и по много начини -
лична и единствена.

Възможно е да има посока,
която е сигурна и по много начини -
една и съща за всички.

Има една сигурна посока,
която по някакъв начин е възможна.
Начинът е да намерим пътя,
който води натам, и да тръгнем по него.

Възможно е да тръгнем сами, а по-късно с изненада
да срещнем всички,
които сигурно вървят в същата посока.

Не трябва да забравяме, че тази последна, самотна, лична и окончателна посока е нашият мост към другите, единствената допирна точка, която неотменно ни свързва със света такъв, какъвто е.
Няма значение как ще назовем крайната цел – щастие, самореализация, извисяване, просветление, осъзнаване, покой, успех, връх или просто край. Всички знаем, че нашето предизвикателство е да стигнем благополучно до нея.

Някои ще се изгубят по пътя и ще стигнат по-късно, а други ще открият пряка пътека и ще се превърнат в опитни водачи за останалите.

Някои от тези водачи ме научиха, че съществуват много начини да стигнем до края, безброй подстъпи, хиляди способи, десетки маршрути, които ни водят в правилната посока. Пътища, които ще извървим един по един. Има обаче пътища, които са част от всички начертани маршрути.

Пътища, които не можем да избегнем.

Пътища, които трябва да извървим, ако искаме да продължим.

Пътища, по които ще научим какво трябва да знаем, за да стигнем до последния участък.
За мен тези неизбежни пътища са четири:

Първият - пътят на окончателното приемане на отговорността за собствения си живот, който аз наричам пътя на самозависимостта.

Вторият - пътят на откриване на другия, на любовта и на сексуалното привличане, който наричам пътя на срещата.

Третият - пътят на загубите и на скръбта,
който наричам пътя на сълзите*. 

Четвъртият и последният е пътят на цeлостта и на търсенето на смисъла, който наричам
пътя на щастието.

По време на моето пътуване се ориентирах по записките, които други са оставили от пътуванията си, и използвах част от времето си, за да начертая свои собствени пътни карти.
През годините картите ми на тези четири пътя се превърнаха в пътеводители, които ми помагаха да намеря отново вярната посока всеки път, когато се изгубех.

Може би тези Пътеводители ще послужат на хора, които като мен често губят посоката, а може би и на онези, които ще успеят да открият преки пътеки. Все пак картата не е същинската територия и маршрутът трябва да се коригира всеки път, когато чрез личния си опит открием картографска грешка. Само така ще достигнем върха.

Дано се срещнем там.

Това ще означава, че вие сте пристигнали.

Това ще означава, че аз също съм успял.

*По изрично желание на автора в България поредицата започва с тази книга - б.р.