page contents Книжен Ъгъл: Америка и кризата на глобалната сила
Предоставено от Blogger.

Америка и кризата на глобалната сила

28.5.12


Збигнев Бжежински

Светът днес е интерактивен и взаимозависим. Същевременно за пръв път в този свят проблемите на човешкото оцеляване започват да засенчват по-традиционните международни конфликти. За съжаление големите сили все още не реагират адекватно на новите и все по-тежки предизвикателства към общото благоденствие екологически, климатични, социално-икономически, свързани с изхранването или демографски. А без геополитическа стабилност всеки опит да се по-стигне необходимото глобално сътрудничество е обречен на провал.

Всъщност променящото се разпределение на силата в глобален план и новият феномен на масово политическо пробуждане влияят по свой начин върху неустойчивостта на съвременните международни отношения. Колкото повече нараства влиянието на Китай и колкото повече другите стремително развиващи се държави Русия, Индия или Бразилия например се конкурират помежду си за ресурси, сигурност и икономически предимства, толкова по-вече нараства възможността за погрешна преценка на ситуацията и за сблъсък.
На свой ред Съединените щати трябва да се стремят да формират по-широка геополитическа основа за конструктивно сътрудничество на глобалната арена, съобразявайки се същевременно с нарастващите претенции на все по-неспокойното население по света.

Имайки предвид така очертаната рамка, настоящата книга се стреми да отговори на четири големи въпроса:

1. Какви са последиците от променящото се разпределение на глобалната сила от Запад на Изток и какви ефекти оказва върху нея новата реалност на политическото пробуждане на човечеството?

2. Защо избледнява глобалната привлекателност на Америка, кои са симптомите на вътрешен и международен упадък на САЩ и как Америка пропиля уникалната възможност, по-явила се след мирното приключване на Студената война? И обратно, с какви компенсаторни сили разполага тя и каква геополитическа преориентация е необходима за съживяване на водещата й роля в света?

3. Какви биха били вероятните геополитически последици, ако Америка се оттегли от позицията си на глобално превъзходство, кои биха били почти неизбежните геополитически жертви на подобно оттегляне, какво въздействие би имало това върху глобалните проблеми на ХХ в. и би ли могъл Китай да поеме централната роля на Америка към 2025 г.?

4. Поглеждайки отвъд 2025 г., как би дефинирала една преживяваща нов възход Америка дългосрочните си геополитически цели и как САЩ заедно с традиционните си европейски съюзници биха се опитали да ангажират Турция и Русия в изграждането на един по-голям и по-жизнеспособен Запад? Същевременно, как би могла Америка да постигне баланс между потребността от тясно сътрудничество с Китай и факта, че една конструктивна американска роля в Азия не трябва да бъде нито изключително синоцентрична, нито да предполага опасно въвличане в азиатските конфликти?

Отговаряйки на така формулираните въпроси, книгата поддържа тезата, че ролята на Америка в света през следващите години ще продължава да бъде съществена. Всъщност непрестанните промени в разпределението на силите и увеличаващите се конфликти по света показват все по-настойчиво, че Америка не трябва да се превръща в незаинтересована от международните дела държава крепост, нито да изпада в самодоволен културен хедонизъм. Подобна Америка би допринесла геополитическите перспективи на развиващия се свят, в който центърът на тежестта се измества от Запад на Изток да стават все по-безнадеждни. Светът се нуждае от икономически жизнена, социално привлекателна, отговорно могъща, стратегически разумна Америка, която се радва на международно уважение и има исторически ясно съзнание за глобалния си ангажимент към новия Изток.

Доколко вероятно е формирането на такава глобално целеустремена Америка? Днес историческите настроения в САЩ са тревожни, а идеите за неизбежния исторически упадък на страната са по-следният писък на модата в интелектуалните кръгове. Подобен периодично възникващ песимизъм обаче не е нито нов, нито трябва да се схваща като сбъдващо се предсказание. Дори убеждението, че ХХ в. е „векът на Америка”,особено разпространено в навечерието на Втората световна война, не разсейва тревогата за дългосрочното бъдеще на Съединените щати.

Когато Съветският съюз изстрелва първия изкуствен спътник по времето на президента Айзенхауер, американците са обзети от дълбоко безпокойство относно перспективите на страната както в мирната конкуренция, така и в областта на стратегическата военна надпревара. И отново, когато Съединените щати не успяват да по-стигнат значима по-беда във Виетнам по времето на Никсън, съветските лидери уверено прогнозират смъртта на Америка, докато обзетите от все по-голям исторически песимизъм американски политици се стремят да по-стигнат намаляване на политическото напрежение срещу запазване на статуквото в разделена Европа. Но Америка се оказва по-жилава от очакваното и в крайна сметка съветската система става жертва на собствената си имплозия.

Към 1991 г., след разпадането на съветския блок, а после и на самия Съветски съюз, Съединените щати остават единствената глобална свръхсила. Изглежда,че не само ХХ, но и ХХI в. ще бъде американско столетие. Както Бил Клинтън, така и Джордж У. Буш правят категорични декларации в този смисъл. Академичните кръгове ги подкрепят със смели прогнози, че краят на Студената война означава всъщност „край на историята”, по-не в сферата на доктриналните дебати за относителното превъзходство на конкуриращите се социални системи. по-бедата на либералната демокрация е обявена не само за решаваща, но и за необратима. Като се има предвид, че либералната демокрация процъфтява най-напред на Запад, неизбежното следствие от това е, че оттук нататък Западът ще определя стандартите на развитие на света.

Този свръхоптимизъм не продължава дълго време. Културата на хедонизъм и на дерегулация, започнала по времето на президента Клинтън и насърчена от президента Джордж У. Буш, води до спукване на балона на фондовия пазар в края на ХХ в. и до мащабен финансов срив десетилетие по-късно. Скъпоструващите едностранни действия на Буш син слагат началото на десетилетие на войни в Близкия изток и дерайлиране на американската външна политика като цяло. Финансовата катастрофа от 2008 г. предизвиква ужасяваща икономическа депресия, която разтърсва Америка и голяма част от Запада и показва нагледно системната им уязвимост от неограничената алчност. Нещо повече, една трудно смилаема амалгама от икономически либерализъм и държавен капитализъм в Китай и други азиатски държави демонстрира изненадващ потенциал за икономически растеж и технически иновации.Това на свой ред предизвиква ново безпокойство за бъдещето на Америка като водещата световна сила.

Забелязват се редица обезпокоителни сходства между Съветския съюз от годините малко преди разпадането му и Съединените щати от началото на ХХI в. С блокиралата си система на управление, неспособна да осъществи каквито и да било сериозни политически корекции, Съветският съюз всъщност предизвиква собствения си фалит, като отделя прекомерно голям процент от своя БВП за продължилото десетилетия съперничество със Съединените щати във военната област, и влошава още по-вече положението си, обременявайки се с допълнителни разходи за продължителна война в стремежа си да завладее Афганистан.

Съвсем очаквано той не може да си позволи да поддържа съперничество с Америка в авангардните технологии, което довежда до значителното му изоставане в тези сфери; икономиката му става все по-неефективна, а качеството на живот на обществото непрекъснато се влошава в сравнение със Запада; управляващата комунистическа класа проявява цинично безразличие към разширяващите се социални различия, лицемерно прикривайки собствения си привилегирован начин на живот; най-сетне, в областта на външната политика, Съветският съюз изпада във все по-голяма изолация,като същевременно поддържа вредна за геополитическите си интереси вражда със своя някогашен евразийски съюзник, комунистически Китай.

Тези паралели, макар и до известна степен пресилени, засилват усещането, че Америка трябва да започне процес на обновление, като формулира мащабна и дългосрочна геополитическа визия, отговаряща на предизвикателствата на променящия се исторически контекст. Само една динамична и разполагаща с ясна стратегическа визия Америка, заедно с обединена Европа, може да допринесе за изграждането на по-голям и по-жизнен Запад, способен да действа като отговорен партньор на намиращия се във възход и все по-настоятелен Изток. От друга страна, геополитически разделеният и концентриран върху собственото си его Запад може да претърпи исторически упадък, напомнящ за унизителното безсилие на Китай през Х1Х в., а пък Изтокът може да се изкуши да тръгне по пътя на саморазрушителните конфликти на големите сили от Европа през ХХ в.

Накратко, кризата на глобалната сила е кумулативно следствие от динамичното изместване на центърана тежестта в света от Запад на Изток, от ускореното изплуване на повърхността на феномена на политическото пробуждане и от все по-лошите показатели на Америка на вътрешната и на международната сцена,откакто в началото на 90те години на ХХ в. тя се превърна в единствената световна свръхсила. Така очертаната картина носи сериозни дългосрочни рискове за оцеляването на някои застрашени държави, за сигурността на населението и за глобалната стабилност като цяло. Тази книга се опитва да очертае необходимата стратегическа визия, отправяйки поглед отвъд 2025 г.

Превод Кольо Коев

Въведение към "Стратегическата визия. Америка и кризата на глобалната сила" (ИК "Обсидиан")