page contents Книжен Ъгъл: От седмицата: Хуморът на Хашек, страхът на Лесинг, величието на Саладин
Предоставено от Blogger.

От седмицата: Хуморът на Хашек, страхът на Лесинг, величието на Саладин

3.6.12

Петко Тодоров

Хашек като еталон за хумор

В „Депутатски банкет” на Ярослав Хашек има и първичен хумор, и скечове, но това е Хашек. Той е доказателство, че първичният хумор не е равен и еднопластов, има степени. И че литературният хумор е критерият за качество в жанра. Поредният сборник с разкази на великия пражанин на издателство „Труд”, всеки от които е енциклопедия на хумора.

Хашек е вечен, защото изкуството на смеха е вечно. Ето го още в първия от разказите „Осиротялото дете и тайнствената му майка”. Съвършено ретро, но за цял век технологията на вестникарските тиражи не е мръднала особено.
Смехът е вечен, защото нравите са вечни. Хуморът е особено точно мерило за култура и Хашек е винаги необходим. Защото върхът в изкуството на смеха не е мъже актьори да се показват в женски дрехи. Сценаристите на „Комиците” и на „Шоуто на Слави” не правят хумор, те продават телевизионно време.

Петото дете на Дорис Лесинг

„Коя ли майка ще посрещне с добре дошъл този пришълец”, мисли майката за петото си дете в романа на Дорис Лесинг „Петото дете” (изд. „Летера”). То се развива ненормално още в утробата, на годинка удушва домашните куче и котарак. Физическата му сила е над възрастта, но интелигентността му е в обратна пропорция.

Роман за другостта. Но и за майчинството, за родителството, за оразмеряване между цивилизованост и човечност, за каквото поискате. Лесинг обаче разказва без излишна литературност, но дяволски премерено. Резултатът са всички възможни внушения, от които тя успява да се опази, но не успява да опази читателя. Нобелистката почва действието в средата на 60-те и в средата на средните англичани за да го докара до към момента на писането му – в 80-те. Продължението на романа минава за по-слабо, дано издателството не сметне за излишен превода му.

Саладин: историческо величие, мит и приказка

Чарът на „Саладин” от Ан-Мари Еде е не толкова в неизвестните и малкоизвестни факти за героя, колкото в дисекцията на неговия мит (изд. „Рива”). Салах ад-Дин е символ на съвършения държавник в арабския свят и на съпротивата срещу западната окупация. Той превзема през 1187 Иерусалим от франките, Насър и Саддам Хюсеин се идентифицираха с него, с втория са от един град.

Парадоксалното е, че най-таченият арабски държавник е кюрд, че завоювал империя но не създал своя държава, че завладяването на Иерусалим не е най-съществената му победа. Във всички случаи бил личност с редки качества. Но е образец на историческото правило, че хората си правят необходимите митове независимо от историята... Приказката на френската историчка е в разказа за всекидневието на Саладин: пиршества, лов, дворцови ритуали и салтанати, жени, деца, дарове, царствени жестове.