page contents Книжен Ъгъл: Франко Дзефирели или въображението на съдбата
Предоставено от Blogger.

Франко Дзефирели или въображението на съдбата

4.6.12

Петко Тодоров

Автобиографията на режисьора е дебела пряко и преносно

„Тези неочаквани обрати, толкова обичани от Верди!”, възклицанието е на Франко Дзефирели в „Автобиография” (изд. „Колибри”). Повод е поредното му разминаване със смъртта по партизанско време. Неговото участие в италианската съпротива си е роман. Невероятен.

Отделен роман е детството му. Съпругът на майка му се влачел по болници, тя забременяла с него от женен мъж, родила го напук на всичко, заради обществения скандал го дала на дойка в някакво селце. Изгубил майка си на 6, прибрала го братовчедка на баща му, която живеела с женен за друга мъж.

Незаконородените в Италия тогава получавали презиме, „започващо с определена буква, която се сменяла всеки ден”. Неговата се случила „Z”, майка му обичала някаква ария, от която ползвала „дзефирели”: „Презиме, което аз единствен в света нося, свидетелство за безмерната лудост на майка ми”.

Отделен роман е младостта му. Някъде към 25-ата си година той общува с Лукино Висконти, Тенеси Уилямс, Салвадор Дали, Мария Калас, Коко Шанел и т.н., и т.н... Все още роман, защото  става по волята повече на обстоятелствата и по-малко на неговата.

Странна и почти мистична е подялбата на целия му живот между тези две воли. Тя прави автобиографията му дебела в прекия и преносния смисъл. В 30-тината книги на кинаджийската поредица „Амаркорд” неговата е комай най-обемната, след 2-томника на изтънчения фукльо Андрей Кончаловски.

И как да не е роман! Вижте сцената на състезанието между Ричард Бъртън и Робърт Кенеди по рецитиране наизуст на Шекспир в някакъв хотел. В последния рунд подхванали сонетите „тръгвайки от последния стих и вървейки отзад напред до първия... Ричард се предаде примирен”...

Припомняме: Дзефирели е властелинът на зрелищата в киното („Ромео и Жулиета”, „Исус от Назарет”, „Калас завинаги”) и в операта... Та да стигне до сенатор по волята на Силвио Берлускони. Що за логика?

Но това е въображението на съдбата. Сам той го казва: „Би трябвало да си признаем честно, че истинският режисьор на нашия живот е тя и само тя”.