page contents Книжен Ъгъл: Катрин Мансфийлд: „Най-първо съм писател, а чак след това жена“
Предоставено от Blogger.

Катрин Мансфийлд: „Най-първо съм писател, а чак след това жена“

4.6.12


„Ентусиаст“ публикува сборник избрани разкази от най-известната новозеландска писателка

Катрин Мансфийлд е поставяна е редом до Чехов, Карвър, Хемингуей, О'Хенри, Кортасар като една от най-великите представители на жанра на късия разказ в света. Първият разказ на световноизвестната писателка е публикуван, когато тя е едва 9-годишна. Той се казва „Ена Блейк“ и излиза в един гимназиален вестник в Уелингтън. Бележката на редактора към него гласи: „... обещава бъдещи забележителни успехи“. Първият й сборник е „В един немски пансион“ от 1911 г., а през 1916 г. пише повестта „Прелюдия“. Последвалите сборници „Блаженство“ и „Градинско увеселение“ я утвърждават като разказвач от световна величина.
За славата й допринасят и усилията на съпруга й Джон Мъри, който след смъртта й публикува неиздадените дотогава сборници „Гълъбово гнездо“ и „Нещо детско“.

Сборникът "Избрани разкази" съдържа 25 от най-популярните творби на Катрин Мансфийлд в превод на Ирина Калоянова. Разказите в него са от различни периоди от нейния бурен, интересен, кратък живот. Въпреки че е повлияна от други автори, особено от Антон Павлович Чехов, Катрин Мансфйлд създава качествено нов тип писане на разказа и затова се приема като една от най-значимите фигури в историята на британския модернизъм. Тя отхвърля традиционната структура на разказа с внимателно направено заключение и използва наратив – вместо пряка и непряка реч, а също и бързи преходи във времето, за да осигури постоянни смени на перспективата. Мансфийлд постига кинематографично усещане в своите разкази, което може би е в резултат на силното й увлечение към киното.

Известната новозеландска авторка е близка приятелка на Д. Х. Лорънс и жена му Фрида и е спрягана като достоен конкурент на Вирджиния Улф. Разказите й са пропити със самота, болка, ревност, отчуждение. Голяма част от интереса на Катрин Мансфийлд към жената и проумяването на нейната същност и психика предопределя изключителните й постижения като писател. Тя се стреми да улови преходността на живота и съумява да опише с детайли обикновените моменти от всекидневието на своите герои, поради което често е сравнявана с Чехов. „Искам чрез проумяването на собственото аз да проумея другите. Искам да бъда всичко, което съм способна да постигна! Не бихте ли искали да опитате повече видове живот - само един не е достатъчен. Това е удоволствието от писането - може да се представяте за толкова много хора“, споделя Катрин Мансфийлд.

За Катрин Мансфийлд

Катрин Мансфийлд (1888 – 1923) е псевдоним на Катлийн Мансфийлд Бошан, писателка от новозеландски произход, живяла във Великобритания.

Първия си текст публикува едва 9-годишна. Освен като писателка се проявява и като отлична виолончелистка. През 1903-1906 г. учи в Куийнс Колидж в Лондон. След двугодишен престой в родината си се връща в Англия завинаги и се посвещава изцяло на писането.

Тя и съпругът й - издателят Джон Мидълтън Мъри са близки приятели с Д. Х. Лорънс и неговата жена Фрида.

Последните години от живота си Мансфийлд прекарва в Южна Франция и Швейцария. Там пише един от най-добрите си сборници -  „Градинско увеселение“. Умира на 34 години от туберкулоза.