page contents Книжен Ъгъл: "Сиела" представя: "Български загадки" и Григор Николов
Предоставено от Blogger.

"Сиела" представя: "Български загадки" и Григор Николов

16.7.12

И до днес спорим за гробовете на Патриарх Евтимий и Паисий Хилендарски. Затова и приемаме за безстрашни юнаци Момчил юнак и неговия племенник Крали Марко, забравяйки, че и двамата са били васали – единият на византийския император, другият – на турския султан.

И до днес, въпреки усилията на историци от няколко поколения, остава неизвестно къде е убит Христо Ботев, защо съратниците на Апостола Левски поне не правят опит да го освободят след задържането му при Къкрина, защо продадохме костите на Гоце Делчев на Македония както и как съвсем обикновената смърт на последния български цар Борис III се превърна в загадъчна.

Още от Херодот е известно, че историята е учителка на народите. Ние, българите, в последните 23 демократични години често допълваме тази сентенция, че народ, който не познава миналото си, е обречен да го преживее отново. А всъщност забравяме древната мъдрост, че „Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави – няма нищо ново под слънцето.”

Днес все повече се чуват гласове на недоволство от действията на родните политици и положението на страната ни в Европа. Това обаче си има своето логично обяснение и то е в 133-годишното ни самостоятелно съществуване като държава. Това показва тази книга, която предлага нов прочит и неизвестни факти и случки от новата, и не толкова нова родна история.

Тя обхваща политическите борби и влечения, отношението на държавата към богатите българи, както и на същите тези българи към нея, тежненията защо ли да станем европейци, като сме се вписали твърде отдавна в света, развенчава и някои дългогодишно насаждани в родната история с натрапчивостта на американски екшън митове: „Този е добър, а онзи е злодей!”

Началото на държавността ни още през 1880 г. ще бъде поставено със скандали и лобиране, така е и до днес, а още от 1879 г. една от първите задачи на всички управляващи е да сложат ръка на парите на БНБ. Отколе властта и политическите амбиции правят от довчерашни бойни другари смъртни врагове и вероятно затова през година-две има избори в България до 1946 г. и в първите ни демократични години до 1998.

Книгата хвърля светлина върху някои дълго премълчавани епизоди и случки в битността ни на народ. Та недоволството ни от политиците си съществува още от 1879 г. и вече изглежда генетично заложено в българите, а само няколко години след Учредителното събрание, призвано да направи Търновската конституция, и депутатите ще изразяват своето недоволство от нея, забравяйки, че именно те са я приели.

Голяма част от текстовете в книгата са посветени на въпроса дали само исторически сложилите се обстоятелства, незачитането на миналото или българската нехайност са причина да си нямаме дълговечна аристокрация и родове. Защото „Род прехожда, и род дохожда, а земята пребъдва човека.” Вероятно затова пет века мощите на свети Иван Рилски обикалят светилища, самите те светиня, вместо да имат свято място за поклонение.

Книгата предлага и материали за незаслужено забравени българи като Анжело Куюмджийски, първият ни ротарианец Съби Димитров, авантюристите братя Никола, Тодор, Лазар, Михаил и Борис Иванови, организатори на убийството на сваления министър-председател Стефан Стамболов. Читателят ще разбере и какъв е по народност създателят на Велика Сърбия ген. Никола Пашич, както и защо българи взривяват Американското посолство в София през 1922 г.


Григор Николов е завършил българска филология с втора специалност „История“ във Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий“. Журналист е с над 30-годишна практика и има над 2000 публикации в периодичния печат. Работил е във вестниците Борба – Велико Търново, Вечерни новини, 24 часа и Сега. Интересите му към неизвестни теми в родната история датират от средата на 80-те години на миналия век с първите му материали в списание Родолюбие, орган на Комитета на българите в чужбина.

През 2004 г. печели престижната награда „Паница“ за журналистическо разследване на историята, придобиването, използването и трактовката на проблема на кого са т.нар. Царски имоти, която предизвика доста диспути и полемики в медиите и послужи за основа на няколко съдебни дела на заинтересованите страни.