page contents Книжен ъгъл: От седмицата: Вещици, облаци, Саргасово море
Предоставено от Blogger.

От седмицата: Вещици, облаци, Саргасово море

31.7.12

Петко Тодоров

Приказното време на Тюдорите

Тя израства в колибата на селска знахарка, постъпва в манастир, там се образова, запалват го, спасява се по чудо и се връща.  Сега е на 16, усъвършенства знахарството, местният застаряващ лорд е тежко болен, завеждат я в замъка да го лекува.

Той й предлага луксозни дрехи, младият лорд - синът я кани в леглото си. Нова приказка за Пепеляшка? Да, с уточнение: в романа „Вещицата” на Филипа Грегъри (изд. „Еднорог”).
Съвършеният дамски исторически роман, с плажен обем 666 страници.


Майсторката на Тюдорите („Другата Болейн” и пр.) е напуснала кралския дворец, но пак е времето на Хенри VIII, XVI век. Онова момиче ще попадне в любовен триъгълник и в характерните почти дворцови интриги.

Най-опасното е да я обявят за вещица. Грегъри е отново в точния ритъм за да оживи историята, да я направи пределно осезаема за днешния читател и достатъчно приказна.

Най-автентичният будизъм

„Пуст облак” е автобиографията на Чин-майстор Сю Юн (изд. „Аквариус”). „Пуст облак” е преводът на „Сю Юн”. „Чан” е онова, което на Запад се нарича с японското „Дзен”.

Сю Юн е признат за „най-изтъкнатия хански китайски будист в Средното царство”. Ханците са основната етническа група в Китай, Средното царство води началото си отпреди Христа. Сю Юн живял 120 години, умрял през 1959.

Учителят диктувал историята си до своята 112-та година, нататък учениците записвали случилото се до кремацията му.

Медитации, безкрайни пеши походи, възстановяване на манастири, проповеди, размишления, живот в пещери и колиби. Три години изкарал на борови иглички, зелени житни стръкове и вода. На 58 си изгорил ритуално пръст на ръката като обет към майка си...

Най-ценното е автентизмът. Пред който западняшките будистки упражнения изглеждат глезотии и превземки.

Откриваме Джийн Рис

„Безкрайното Саргасово море” на Джийн Рис със сигурност нямаше да е от най-коментираните романи, ако не се вклиняваше в „Джейн Еър” на Шарлот Бронте като негова предистория (изд. „Алтера”).

Той е за креолката, родена като наследник на колонизатори в Ямайка, която преживява бунтовете на местните роби и кризата на колониите. И която един ден ще бъде доведена в Англия като съпруга на мъжа, който ще я третира като луда и ще се ожени за Джейн.

Романът не губи нищо особено, ако се чете извън контекста на Бронте. Родената в Доминика Рис го издава през 1966, след десетилетия, в които е отписана от литературата. И е нейният триумф.

Дяволски интересна жена, трябва да преведат автобиографията й. Има такива писателки, друг пример е Колет, чието житие е най-силният им роман. И затова най-ярките моменти в творчеството им са продукт на житейски опит.