page contents Книжен Ъгъл: Къде се живее най-щастливо
Предоставено от Blogger.

Къде се живее най-щастливо

16.7.12

Петко Тодоров

В Исландия, според Ерик Уайнър

„Защо са толкова щастливи швейцарците?”, пита Ерик Уайнър в „География на блаженството”. „Защото знаем, че винаги можем да се самоубием”, отговаря му швейцарец.

Не е виц, а само парадокс на благоденствието. И не само заради високия показател „самоубийства” на глава от населението. Заради либералната евтаназия тук пристигат мераклии от цяла Европа за да умрат. Търговия.

Изненадващо мъдро разказва Уайнър експедицията си в 10 държави: Холандия, Швейцария, Бутан, Катар, Исландия, Молдова, Тайланд, Великобритания, Индия, САЩ (изд. „Фабер”).
Той е американски журналист международник. Решил да изучи географията на щастието, защото е сигурен, че то е функция на конкретна култура, а конкретната култура е разположена на конкретно място.

Всяка от тези държави е с особено значение за изучаване на щастието. Но не щастието „от оня повърхностен, типично американски вид”, отбелязва той в началото. Сериозно обещаващо.


Уайнър пътува, наблюдава хората и ги разпитва. Когато го прави американски журналист, склонен да иронизира собствената си култура и несклонен да раздава оценки от последна инстанция, сме склонни да провиждаме в страниците му разходка в бъдещето.

Още повече, че той по места търси специални хора. Като примерно холандеца Руут Веенховен, на визитката му пише „Професор по изследване на щастието”. И той е такъв, съвсем професионално.

Още нещо специално: Уайнър не поставя думите на такива като Веенховен по-горе от думите, чути по кафенета и кръчми от хора без визитки.

На единия полюс са молдовците, на другия исландците. По-важни са вторите. В Исландия се порка нечувано, това е глаголът. „Пие се” не е достатъчно силен.

При вероятно най-скъпия в света алкохол? Исландците измислили техники на напиване заради високите цени. И са безспорно, според автора най-щастливите.

При онзи студ и мрак, защо е така? Уайнър намира обяснения, но въпросите остават. Бил го казал Айнщайн: „Нито един проблем не може да бъде разрешен от същото ниво на съзнанието, което го е създало”.