page contents Книжен Ъгъл: Сара Пул: В „Отровителката на Борджиите“ има зловещи паралели с нашето време
Предоставено от Blogger.

Сара Пул: В „Отровителката на Борджиите“ има зловещи паралели с нашето време

3.7.12

Сара Пул е литературен псевдоним на авторката на бестселъри на "Ню Йорк таймс". Ренесансова Италия, и по-специално династията на Борджиите, са теми, които силно я вълнуват.

Именно това я подтиква да напише дебютния си роман „Отровителката на Борджиите“ (Ентусиаст). Освен това Сара Пул проявява изключителен интерес към ботаниката и най-вече към отровните растения, които ни заобикалят.

„Отровителката на Борджиите“ е исторически трилър за Ренесанса, в който са преплетени малко известни исторически факти и авторово въображение, като отразяването на историята е съобразено с новите биографии и проучвания за династията.
Романът разкрива Борджиите не такива, каквито ги познаваме от по-късните им години. Повечето автори ги описват по време на тяхното абсолютно могъщество, но за първата си книга Сара Пул избира един малко по-ранен период: борбата за папския престол, когато Борджиите все още се опитват да вземат връх над всички. Това е една от основните теми в романа и на нейния фон се разгръща личната драма на героинята Франческа Джордано.

Действието в книгата ни връща през лятото на далечната 1492 година във Вечния град, Рим. Франческа Джордано работи в домакинството, в което е израсла – домът на кардинал Родриго Борджия, сега кандидат за папския престол. Но тя не е камериерка или икономка. Франческа е семейната отровителка – повече или по-малко необходимост за всяко благородно семейство с политически амбиции в това време и в този град, великия Рим. Преборила се е за тази длъжност след смъртта на баща си с предишния отровител на Борджиите, сега тя има пред себе си само две цели: да открие и отмъсти на убиеца на баща си и да опази членовете на семейство Борджия, докато Родриго е зает с борбите за папския престол.

Франческа не може да се освободи от скрития в душата й мрак. Тя изпитва истинско удоволствие от работата си и това я плаши. Струва й се, че единственият й шанс да спаси душата си е чрез любовта на младия стъклар Роко, но не се чувства способна да приеме този шанс въпреки чувствата си към него. Тя е приятелка на Лукреция Борджия и любовница на Чезаре Борджия, които по това време са съвсем млади и все още недокоснати от зловещата слава, която ще ги споходи по-късно, и която според Франческа е до голяма степен незаслужена.

Отмъщението за баща й и опазването на Борджиите ненадейно се преплитат с борбата срещу усилията на великия инквизитор Томас де Торкемада да прогони евреите от Рим. Франческа се оказва в смъртоносна опасност, от която трябва да се измъкне с помощта на Чезаре, да спаси от нея и евреите, и детето, което противниците на Борджия искат да използват като стръв, за да разпалят кръвожадността на християните. Проправяйки си път през паяжина от предателство и измами, Франческа преследва убиеца на баща си от дълбините на еврейското гето в Рим до висините на самия Ватикан. И така подготвя сцената за последната конфронтация с древни сили, които ще се опитат да използват най-тъмните й желания, за да постигнат собствените си катастрофални цели. Следва интервю с авторката.

- Бихте ли разказали малко повече за себе си и кога решихте, че искате да водите живот на писател?

- Израснах в семейство на журналисти, които много се изненадаха, когато на крехката възраст от дванайсет години оповестих намерението си един ден да пиша романи. Незабавно се захванах с тази дейност и никога не спрях. Междувременно съм работила в рекламата, връзки с обществеността и издаване на книги, но за мен художествената литература винаги е била магнит, който ме привлича. Не мога да си представя живота без нея.

- Има ли книга, която да е оказала най-силно влияние върху живота ви? Или да ви е вдъхновила да станете писател?

- Като дете четях всичко, от Луис Карол до комикси (особено място в сърцето си отреждам на „Малката Лулу“). Обичах и поглъщах всичко, до което успеех да се добера. Някъде по пътя се натъкнах на Джийн Плейди под някой от многобройните й псевдоними и се пристрастих към историческите романи.

- Кои са любимите ви автори?

- Най-любимият ми роман е „Ангелите убийци“ от Майкъл Шаара; според мен това е най-добрият исторически роман, писан някога. Освен него любимите ми автори си остават тези, които открих съвсем млада – Джийн Плейди с псевдоними Виктория Холт и Филипа Кар, Дафни дю Морие, Аня Сетън и Мери Стюарт, както и много други.

- Кои са любимите ви исторически фигури?

- Очевидно е, че изпитвам особена слабост към Борджиите, макар да не мога да кажа, че бих искала да живея под тяхната власт. Съчетанието от безмилостна амбиция, брилянтен интелект и необременено от задръжки сладострастие, въплъщавано от тях, е невероятно привлекателно от гледна точка на един писател. Освен това харесвам и Тюдорите и най-вече Елизабет, на която трябва да гледаме като на оцелял от едно от най-дисфункционалните семейства в историята.

- Какво ви вдъхнови за „Отровителката на Борджиите“ и нейната героиня Франческа?

- Преди няколко години се заинтересувах от дивите растения, цъфтящи пред вратата ми, които под една или друга форма са отровни. Една вечер го споменах пред семейството си, докато вечеряхме, и това предизвика много шеги какво съм сложила в храната. В ума ми изникнаха две думи: „жена отровител“. По онзи странен начин, по който понякога се случват тези неща, Франческа се появи малко след това, буквално напълно оформена. Оттогава трябва да тичам, за да не изоставам от нея.

- В книгите си придържате ли се стриктно към историческите факти или си позволявате известна свобода, ако това е от полза за разказа? Доколко се придържахте към историческата достоверност в „Отровителката на Борджиите“?

- Опитвам се да се придържам плътно към историческите факти, като същевременно втъкавам през и около тях нишки на художествена измислица. Нищо в „Отровителката на Борджиите“ не противоречи на събитията, разиграли се през лятото на 1492 година. Но както винаги в такива смутни времена, много от случилото се е скрито от погледа на хората и никога няма да го узнаем. Точно в тези тайни, забравени кътчета намерих място, където да започна историята на Франческа.

- Голяма част от сюжета на „Отровителката на Борджиите“ се върти около отровата и използването й от водачите и политиците на ренесансова Италия. Каква част от тази сюжетна линия е исторически вярна?

- Много от достъпните по онова време отрови водят до симптоми, подобни на симптомите, причинявани от обикновени болести като малария и холера, затова е невъзможно да кажем колко смъртни случая се дължат на естествена и колко на неестествена смърт. Това, което знаем, е, че хора с какъв ли не ранг в обществото са вярвали, че отровата се използва широко и мнозина са живели в ужас да не се превърнат в нейна жертва. В тази обстановка на страх имотните семейства са вземали мерки да се предпазят и част от тези мерки е било наемането на специалисти, способни да забележат наличието на отрова в храна, вода, вино, платове и т. н. Тези мъже и жени фигурират в сметките на домакинството завоалирано като „парфюмерист“, „билкар“, „аптекар“ и така нататък – занимания, прикриващи истинската им задача. Колко от тях са прекрачили границата между предпазване от отравяне и използване на отровата като оръжие, остава предмет на въображението ни.

- Кое е най-интересното/изненадващо/шокиращо откритие, с което се сблъскахте, докато правехте проучвания на отровите, използвани в ренесансов Рим?

- За мен ролята на отровите през Ренесанса се оказа прозорец към тази епоха като цяло – прозорец, през който можах да надникна към тежката борба, развихрила се между силите на консерватизма (състоящи се до голяма степен, но не единствено, от цялата Католическа църква) и силите на модернизацията, които включват зараждащата се търговска класа. Преди това имах само най-обща представа за противоречащите си визии, задърпали всички ъгълчета на живота и накрая разкъсали тъканта на света. Това, което ме порази най-силно, бяха зловещите паралели с нашето собствено време, в което сякаш преживяваме също толкова огромна и стремителна промяна с последствия, за които можем само да градим предположения, но все още не можем да видим истински.
Една поговорка, приписвана на китайците, гласи: „Пожелавам ти да живееш в интересни времена“. Борджиите и техните спътници в пътуването през Ренесанса наистина са живели в такива времена. Също като нас.

- Защо смятате, че читателите са толкова силно привлечени от историческите романи?

- Историческите романи понякога са определяни като „инфозабавление“ и в това има нещо вярно. Чрез косвеното преживяване на отдавна отминали времена и места можем да разберем по-добре не само отминали епохи, а и самите себе си и света, в който живеем днес.

- В момента работите ли по нова книга? И ако е така, на какво – или на кого – е посветена?

- „Отровителката на Борджиите” е началото на поредица за живота на Франческа Джордано и преплитането му с живота на Борджиите. Втората книга The Borgia Betrayal, е вече завършена. В момента работя по третата The Borgia Mistress.