page contents Книжен Ъгъл: Кой е Павел Кандиларов? Що е PostСоцDotCom? Отговорът е в романа
Предоставено от Blogger.

Кой е Павел Кандиларов? Що е PostСоцDotCom? Отговорът е в романа

10.8.12

Павел Кандиларов е роден през 1968 година в София, в благонадеждно семейство. Приет е за чавдарче, а после и за пионерче, както си му е редът. Завършва средно образование в техникум, а после и висше, както си му е редът.

Въпреки залитанията си по „неформални младежки настроения“ отбива редовна военна служба две години, с престой в болница и забежки на стоп до вкъщи... както си му е редът.

Кариерата си започва като общ работник в строителството, после в театъра, после в киното и след като се ражда третото му дете (от една и съща жена!), решава да направи нещо.

Прави фирма за преводи, която се развива доста успешно. Цената на успеха го изморява и затова с цялото си семейство отива да живее на Запад, където открива своя Тибет.

Защо тогава е решил да напише тази книга???!

Защото червеят на соца още го яде, както яде и цялото ни общество.

За двайсетгодишните, четирийсетгодишните и шейсетгодишните, които понякога се чудят как някои ценности са се затрили от нас.

С надеждата, че всеки може да ги открие отново.

PostСоцDotCom. Андрей е преуспял финансист, чийто живот е удобен и премерено щастлив. Интелигентен и леко циничен, неговият свят е безметежна амалгама от малки компромиси, взаимоизгодни познанства, отбрани партита, малко алкохол, малко жени...

Крепост срещу силните емоции и дълбоко потиснатата му младежка чувствителност.

В това гладко и далновидно откупено съществуване той е допуснал само една „шугава овца“ – неговият отдавнашен приятел Данията. Налудничав идеалист, останал безкомпромисен в принципите си, Данията е единствената му връзка с искреността.

Внезапното му изчезване провокира Андрей да предприеме за пръв път емоционално действие с пълното съзнание, че ще съжалява за тази слабост. Издирването се превръща в низ от спомени, забравени желания и много въпроси.

Кое си струва и кое – не? Има ли Истина и здравословно ли е да я търсим? А любовта? Заплетената следа го води между бивши и сегашни ченгета, мутри, соц потомци и смешни провинциални барони с тежък номенклатурен манталитет.

Романът създава изключително живи образи, които не се натрапват, смяната им ни потапя ту в спомени за соца, ту в смешни пост-соц ситуации, ту в искрени вътрешни преживявания.

Без да е основна движеща сила на романа, лекият криминален елемент държи читателя в очакване и любопитство. Развитието на сюжета всъщност проправя път на въпросите, които си задават три поколения – порасналите в соца и навлезли в зрелия живот по време на промяната, техните родители и  техните деца – днешните двайсетгодишни.

Защо сега живеем така, виновно ли е миналото и как сме белязани от абсурда на онзи „светъл строй“.