page contents Книжен Ъгъл: Уроците по четене на Милорад Павич
Предоставено от Blogger.

Уроците по четене на Милорад Павич

23.9.12

Петко Тодоров

Преведоха и разказите му във "Вратите на съня"

В историята, която се разказва тук, имената на героите ще бъдат дадени накрая вместо в началото на повествованието, почва Милорад Павич разказ от "Вратите на съня".

Тя си търси колега, с който да учи заедно за изпита по математика, той е от провинцията и почват в нейната луксозна къща: "Учехме от седем до девет, после ни донасяха закуска, след което продължавахме до десет, а от десет до единайсет преговаряхме вече взетия материал."

Тя си взима изпита, той не се явява.
Така учат за следващия изпит, тя го взима, той не се явява. Така и за третия. И тя се замисля. И измисля, че той го е правил не заради изпитите, а заради нея. И издирва бедния студент. И споделят чувствата си до края. И така сесия след сесия. Той изчезва.


Тя се замисля и се сеща: "С огромни усилия и безкрайно губене на време и сили се бях трудил с нея, само и само да имам възможност всяка сутрин да получавам топла закуска, единственото ядене, което можех да си позволя през тези години..."

Ако читателят все още не се е сетил сам, ето отговора на загадката. "Моето име е Балкан. Нейното Европа."

Разказите на Павич не подлежат на преразказване (изд. Колибри). Този подлежи, защото е измислен така. В другите не е важно какво става, а как е разказано.

Павич е уникален с нелинейната си белетристика, наричат я и метатекст, могат да я наричат всякак, но вътре е точно балканизмът. Или поне една от формите му.

Припомняме, сърбинът Павич бе номиниран за Нобел през 2004, дадоха го на Елфриде Йелинек след рядък скандал, един от даващите наградата напусна протестно.

Не че австрийката е слаб писател, това му е абсурдното на Нобела, че се сравняват по сила писатели. И той, както се дава по политически причини, така и не се дава по политически причини.

Павич е урок по четене. Прочетете това: "Беше деветнайсети октомври, навечерието на Архангелова задушница, когато душите на умрелите се къпят за последен път..." (превод Русанка Ляпова).

В изречения като "Житейският му път се извиваше като червей" има за четене много повече от обема на думите.