page contents Книжен Ъгъл: Какво признава Катерина Медичи?
Предоставено от Blogger.

Какво признава Катерина Медичи?

23.10.12

Разговор с Кристъфър Гортнър


След историческия трилър „Тайната на Тюдорите“  издателство „Ентусиаст“ публикува втори роман от Кристъфър У. Гортнър – „Признанията на Катерина Медичи“. Авторът, който доказа таланта си с нетрадиционния подход при представянето на династията на Тюдорите, пише също толкова завладяващо и в традиционно историческия жанр, към който принадлежи романът „Признанията на Катерина Медичи“. Книгата е не само вълнуващ разказ за една жена, превърнала се в легенда, но и разкрива много непознати факти за най-противоречивата кралица в историята на Франция. Авторът развенчава историческия мит за властолюбието на Катерина Медичи и разкрива трагичната ѝ любов с протестанта Колини.

Коя е Катерина Медичи?


Всеки човек с интерес към прочутите жени в историята е чувал за Катерина Медичи.

Според легендата, тя е злата кралица, за която се твърди, че е отравяла враговете си, според легендата. Италианка по произход, Катерина е последната законна наследница на рода Медичи; съвременница е на Елизабет и свекърва на Мария Стюарт, шотландската кралица. Когато остава вдовица с малки деца, тя се изправя пред един от най-жестоките конфликти на своето време и се бори да спаси Франция и династията си от унищожение.
Защо решихте да пишете за нея?

Първото нещо, което ме привлече към Катерина, беше легендата за нея. Помислих си, че щом някой е успял да си спечели такава репутация, в истинската му история трябва да има още нещо. Исках да разбера коя наистина е Катерина Медичи, да потърся отвъд сензационните обвинения и преувеличения и да открия какъв човек е била всъщност. Докато правех проучванията си, установих, че инстинктът ми е бил прав: у Катерина има далеч повече от това, което ни казва популярната история. Помислих си колко ще е интересно, ако Катерина можеше сама да ни разкаже историята на живота си. Ако имаше възможност да обясни каква е била и защо е била такава, какво ли щеше да каже?


Колко време ви отне написването на тази книга и какви по-специални проучвания ви бяха необходими?

Трябваха ми около две години, за да напиша тази книга в сегашния ѝ вид. Самото проучване започна няколко години по-рано; всъщност започнах да проучвам историята на Катерина Медичи още докато бях в колежа, тъй като тя бе част от магистърската ми теза за жените с власт. Във връзка с тази книга предприех няколко екскурзии до Франция, включително една, при която посетих красивото шато в долината на Лоара, където е отсядала Катерина, и повторих двегодишното пътуване, което е предприела, за да се срещне с най-голямата си дъщеря на границата с Испания (макар че аз пътувах с влак и автомобил!). Един приятел, който живее в Париж, ме изведе на прекрасна вечерна разходка из града и ми показа конкретни места, свързани с Катерина, включително една кула, която е построила за обсерватория. Освен това прочетох томовете с писмата ѝ, описанията на съвременниците ѝ, и мемоарите на някои от сътрудниците и близките ѝ, както и мемоарите на дъщеря ѝ Маргьорит, по-известна в историята като кралица Марго.


Какво разкриват писмата на Катерина?

Запазените писма на Катерина са една от онези редки находки, които представляват истинско съкровище за всеки романист. Те предлагат неоценим поглед върху мислите и личността на човека, а някои от писмата на Катерина ми се сториха особено трогателни. Безусловната любов към децата ѝ, отчаянието, предизвикано от хаоса на религиозната война, прагматизмът и неприязънта към открития фанатизъм, както и състраданието ѝ към животните – нещо необичайно за нейното време – говорят за жена, съвсем различна от архетипа на кралицата Медичи с нейния арсенал от отрови. Писмата ѝ ми помогнаха да си представя жената от плът и кръв зад легендата и да разбера предизвикателствата, пред които е била изправена като човек и владетел.


Коя е една от най-големите заблуди по отношение на Катерина Медичи?


Несъмнено обвинението, че е изпитвала „страст към властта”. Вярно, че Катерина не е била възпитана да бъде кралица и всъщност е управлявала като регентка от името на синовете си, докато навършат пълнолетие; но не е честно да я обвиняваме в безмилостно желание да запази тази власт на всяка цена. Тя е била изправена пред уникална ситуация, която би поставила на изпитание дори по-опитен владетел: малолетни деца, които е трябвало да защитава, и кралство, буквално разкъсвано от благородниците. Сблъсъкът между протестанти и католици по време на Реформацията е особено напрегнат във Франция; за свое огромно нещастие Катерина се озовава в центъра на конфликта. Предполагаемата ѝ страст към властта всъщност е опит да запази контрол над съдбата на втората си родина и да опази сигурността на престола. Без нея и едното, и другото може би щяха да пострадат много повече. Струва ми се тъжно, че до ден-днешен репутацията на Катерина остава опетнена от действия, които е предприела не по своя воля. Несъмнено е допуснала сериозни грешки в преценката си, но често пъти е била мотивирана от нуждата да разреши някоя криза, а не студенокръвно да елиминира тези, които застават на пътя ѝ.


Как постигате баланс между описанието на действителността от отминалото време и усещането на днешния ден?

Балансът винаги е много фин. Може да стане още по-несигурен, когато сте изправени пред въпроси, свързани с религията, расата, сексуалността и пола. Въпреки това, винаги мисля за нуждата на читателя наистина да остане заинтригуван от историята. Макар че историческата точност си остава основно задължение – тоест, авторът не бива преднамерено да променя или да изопачава известни факти или да кара героите да се държат по прекалено съвременен начин, наистина придавам по-приемлив вид на някои аспекти от живота през ХVІ век. Склонни сме да виждаме миналото в романтична светлина; забравяме, че тогава не е имало адекватна хигиена, антибиотици и така нататък. При все че се мъча да запазя в работата си вкуса на миналото и да избягвам тенденцията да превръщам една брутална и донкихотовска ера в театрална драма, моите книги са романи; основната им функция е да развличат читателя.


Смятате ли, че проблемите, с които се е сблъскала Катерина в своето време, все още отекват днес?

Много от свободите, които днес приемаме за даденост, са били непознати за хората от ХVІ век. Особено религиозното разделение е било брутална част от всекидневието по времето на Катерина; и католиците, и протестантите са били готови да се превърнат в мъченици за каузата си, унищожавайки в хода на мъченичеството си безброй други. Това е нещо, което много хора ще намерят трудно за разбиране – също като Катерина. Но чувството за изключителна праведност все още е част от нашия съвременен пейзаж, както показват терористичните актове и геноцидът в няколко части на света. Макар че в много отношения сме далеч по-просветено общество, винаги носим в себе си остатъци от миналото, а лидерите по цял свят се борят със същите проблеми, с които се е борила Катерина, като успокояват гнева и възстановяват хармонията сред хората, чийто живот е бил засегнат от войната.


Кажете една тайна, която Катерина е „признала” в този роман.

Например, истината за отношенията ѝ с протестантския водач Колини. Винаги съм бил заинтригуван от факта, че толкова малко от биографите на Катерина са разглеждали по-отблизо това загадъчно приятелство. Колини е бил в двора при пристигането на Катерина от Италия като невръстна младоженка; бил е племенник на конетабъла на Франция, могъщ и важен човек, така че Катерина и Колини със сигурност са се срещнали дълго преди да влязат в съответните си политически роли. Били са връстници; имали са обща история, тъй като по-късно Колини постъпва на служба при съпруга на Катерина крал Анри ІІ; навярно са присъствали поне до определена степен на изпитанията и триумфа на другия, преди да възникнат обстоятелства, които ги карат да обединят силите си през Религиозната война. Колини и Катерина не биха могли да бъдат по-различни, и по възпитание, и по възгледи, но за известно време са отговорили по един и същ начин на конфликта, застрашаващ Франция, и са споделяли желание за мир. В признанията си Катерина ни разказва какво ги е събрало и какво е довело до окончателния разрив помежду им.


Какво се надявате да извлекат читателите от работата ви?

Опитвам се да разкрия истории, които са останали скрити, и по някакъв дребен начин да придам човешки облик на хората, чиято легенда ги предхожда. Освен това се надявам читателите да си тръгнат с усещането, че наистина са били на емоционално пътуване. Искам да почувстват начина, по който са живели тези хора, техните трудности, както и различията и приликите помежду ни. Макар че една ренесансова кралица е била изправена пред проблеми, пред които ние не сме, любовта, омразата, властта, нетолерантността, страстта и стремежът към лична свобода си остават универсални ценности.


Какъв е последният ви проект?

В момента пиша исторически роман за Исабел Кастилска и проследявам живота ѝ от драматичната младост до възкачването ѝ на трона като кралица на Кастилия и първите години на противоречивото ѝ царуване. В предишния си роман „Последната кралица“, посветена на нейната дъщеря Хуана, покрих последните години от живота на Исабел; докато правех проучвания за този роман обаче, осъзнах, че имам солидни факти за живота на Исабел, но никога не съм се замислял как се е развила като монарх и жена. В двора е била възхвалявана от някои и наричана фанатичка от други; тя е задействала ужасите на Инквизицията, но също така е и финансирала пътуванията на Колумб и е обединила Испания след столетия вътрешни войни. Исабел наистина е първата ренесансова кралица – владетелка, много по-могъща от съпруга си; и все пак малцина знаят невероятната история за възкачването ѝ на престола, забранената любов с Фернандо Арагонски или събитията, довели до най-бурната от всички години – 1492. Исабел е допускала грешки, и както много други противоречиви исторически фигури често оставала неразбрана. Надявам се да я съживя за очите на читателите – нея и нейната невероятна воля, видение и сила, както и да хвърля малко светлина над по-малко разбираемите ѝ действия.


От книгата „Признанията на Катерина Медичи“