"Заеко, бягай" - "Ера" възражда класика на XX век

Книгите на Джон Ъпдайк продължават да омагьосват публиката със своите истории за драмата на живота в малкия американски град. Най-известният му герой - Хари Енгстръм Заека е бивша училищна баскетболна звезда, който след като завършва гимназията се оказва притиснат от брак, в който липсва любовта, и от работа в сферата на продажбите, която мрази.

В "Заеко, бягай" (Ера) на 26 години Хари е приклещен в капана на съмненията и неудовлетвореността. Зарязва семейството си и поема по дългия път към себе си. Лута се в лабиринтите на самотата и семейния дълг, на собствените си желания и обществените порядки, секса и духовността. Но Заека неизменно вярва, че е избрал правилната посока и е прекрачил невидимата граница към спасението.

Трите продължения на „Заеко, бягай”  - „Заека се завръща”, „Заека богат” и „Заека се укроти”, са публикувани през интервали от около 10 години. Всяка от тях разказва за детайлите от живота в тези периоди. „Заека се завръща” обхваща културното развитие през 60-те години. „Заека богат” представя петролната криза и инфлацията през 70-те години. „Заека се укроти” позиционира главният герой Хари в периода на управлението на Роналд Рейгън, когато се появява епидемията от СПИН, САЩ обявяват търговска война на Япония и самолетът на „Пан Ам” е взривен от терористи над Локърби, Шотландия.

Писателят печели две награди “Пулицър” за “Заека богат” и “Заека се укроти”, освен това е носител на Националната награда на дружеството на литературните критици и на Националната литературна награда. „Моята тема е американската протестантска средна класа. Аз харесвам средното. Точно в него се сблъскват крайностите, там се разкрива двусмислието”, казва Ъпдайк пред Джейн Хауърд в интервю за сп. „Лайф” през 1966 година.

Писателят често пише за секса, развода и протестанството в поствоенна Америка. Неговата изтънчена проза с усет към детайлите сякаш излъсква обикновения живот и му придава ярък блясък. Той показва на читателите моментни снимки на 50-те и 60-те години с тяхната мания по големите коли, големите дворове, радио и хай-фай уредби и също така проследява променящата се картина на 70-те и 80-те, когато моловете започват да поглъщат ежедневието на малкия град, а сексуалните и социалните нрави претърпяват удивителна метаморфоза.

Детайлите в книгите на Ъпдайк толкова впечатляват, че се раждат две школи, които интерпретират в противоположна посока творбите му. Едните критици възприемат описателната му проза като чиста поезия, а другите оспорват качествата на книгите на Ъпдайк заради поставянето на акцент върху стила пред съдържанието. Учудващо креативен и плодотворен, Ъпдайк пише по три страници на ден белетристика, есета, критика или поезия, потвърждавайки максимата, че ако пишеш по няколко листа на ден, можеш да публикуваш по една книга на година.

Ъпдайк не спира да пише разкази, създавайки стотици истории, които най-често се появяват в сп. „Нюйоркър”. Точно в тези творби той упражнява острото си око за малките подробности на ежедневието и конфликтите в него – между настоящото неудовлетворение и бъдещите възможности, между секса и духовността, между красотата на създаването и опасността от смъртта.

Джон Ъпдайк е роден на 18 март 1932 г. в Рединг, щата Пенсилвания. Баща му е учител по математика. През детството си Джон страда от псориазис и заеква (като героя от “Кентавърът”). Той е самотно и затворено дете, но тъй като майка му го насърчава да се занимава с писане, Джон успява да отвори вратите на въображението си. След като завършва училище, Ъпдайк постъпва със стипендия в Харвардския университет, където следва английска литература. През 1954 г. се дипломира, като през тази година излиза и първият му разказ в сп. „Нюйоркър” – „Приятели от Филаделфия”. По-късно Ъпдайк определя този момент като „екстатичният пробив в литературния ми живот”.

В периода 1954 г. – 1959 г. авторът написва над 100 разказа, есета, статии и поеми за „Нюйоркър”. Сред известните произведения на Ъпдайк са романите „Кентавърът” (1963 г.), „Двойки”(1968 г.) и „Вещиците от Истуик” (1984 г.), който е филмиран от Холивуд през 1987 г., с участието на Джак Никълсън, Сюзан Сърандън, Шер и Мишел Пфайфер. През 2008 г. на пазара се появява „Вдовиците от Истуик” – продължение на книгата от 1984 г. Много от късните разкази на Ъпдайк се занимават със смъртта и опустошението на времето, описвайки герои, които се вкопчват с гняв, изящество и примирение в образа на своята собствена смърт, които поглеждат назад към младите си години с мрачен поглед.

В романа “Терористът” (2006 г.) Ъпдайк разказва за американски мюсюлманин, който попада в мрежите на фундаменталистки имам. „Исках да представя терорист, роден в западна страна, да опиша някои страни от личността му, за да обясня кое го тласка към решението да се превърне в човешка бомба”, разказва авторът по телевизионния канал „Ей Би Си”.

Ъпдайк има два брака, четири деца, трима доведени синове и седем внуци. Джон Ъпдайк е пътувал и до България. В разказа от 60-те години “Българската поетеса”, смятан за автобиографичен, където главната героиня се казва Вера Главанакова, писателят всъщност е описал срещата си с Блага Димитрова. Творбата е преведена на български 37 години по-късно от Йордан Костурков и публикувана в кн. 3/2007 г. на сп. “Панорама”. Писателят почина на 28 януари 2009 г.