page contents Книжен Ъгъл: "Калокаин" или преоткриване на антиутопията
Предоставено от Blogger.

"Калокаин" или преоткриване на антиутопията

13.11.12

Романът антиутопия „Калокаин“ (Ентусиаст) от Карин Бойе е резултат от посещението на авторката в Съветския съюз през 1928 година и последвалото едногодишно пребиваване в Берлин. Сблъсъкът ѝ със социалистическия строй отприщва мощния ѝ творчески заряд и довежда до създаването на романа.

Авторката описва държава от далечното бъдеще, която изцяло контролира живота на своите поданици – чрез умело създадени структури и техники за контрол.  Забелязва се изумителна прилика с култовия роман,  „1984“ на Джордж Оруел, в която се описва антиутопия, установена в далечната тогава 1984 г., където държавата провежда всеобхватно наблюдаване, пропаганда, страх и безмилостни наказания.

Концепцията за „Големия брат“, всевиждаща организация от анонимни наблюдатели е станала нарицателна за пълна и безкомпромисна полицейщина. Приликите на двете класически антиутопии са очевидни.

Интересен е фактът, че Карин Бойе издава своя роман осем години преди Оруел. Според литературните изследователи той е черпил вдъхновение от шведската писателка и е доразвил идеята за държава, налагаща тотален контрол върху хората.

Основната разлика в двете книги са средствата за налагане на контрол.  В своя роман Карин Бойе описва откритието на Лео Кал, наречено на негово име – Калокаин. Това е бледозелена течност, с чието инжектиране можеш да разкриеш с лекота всички мисли и страхове на човека пред теб. Лео Кал разказва за началото на експериментите с калокаин и така постепенно ни въвлича в кошмара да съществуваш безрадостно и параноично в един свят, в който всички са подчинени на матрицата на покорството и послушаниетo.

Няма нищо цветно и нищо светло в монотонното битие на хората от еднаквите, безлични градове.  Но сред хората от този тъжен свят все пак има и различни – те отказват да участват в схемата. Калокаинът е средството да се открият инакомислещите!

Драмата на Лео Кал – да бъде оръжие в ръцете на тази антихуманна система – е разкрита чрез поток на съзнанието на разказвача и главен герой на романа. В края на книгата вражеска войска превзема тази държава, Лео Кал губи жена си и строгият ред в мислите му се превръща в хаос и ужас, но ученият решава да разкаже преживяното.

Книгата излиза за първи път на български език в превод на Любомир Гиздов. Това е един от най-известните и преиздавани романи на Карин Бойе. От 1940 година, когато е публикуван за първи път, „Калокаин“ е преиздаден още четири пъти в Швеция. В превода на руски език част от съдържанието е било цензурирано като провокативно.

Романът е издаван още в Дания, Англия, Франция, Финландия, Норвегия, Чехословакия, Германия, Унгария, САЩ и др. По „Калокаин“ са създадени телевизионен мини сериал, радиопиеса, опера за два гласа и рок албум.

За Карин Бойе

Карин Бойе е шведска писателка, поетеса, прозаик, критик, есеист, една от най-ярките представителки на „новата вълна” в шведската поезия, родена на 26 октомври 1900 г. в Гьотеборг. Автор е на стихосбирките „Облаци“ (1922), „Скрита земя“ (1924), „Сърца“ (1927) и „За дървото“ (1935), на посмъртна книга със стихове „Седемте смъртни гряха“ (1941), както и на романите „Криза“, „Астарта“, „Твърде малко“ и романа-антиутопия „Калокаин“ (1940). Самоубива се на 24 април 1941 г. в Алингсос, Германия.