page contents Книжен Ъгъл: Некрономикон, Лъвкрафт и Космическият ужас
Предоставено от Blogger.

Некрономикон, Лъвкрафт и Космическият ужас

7.1.13


Хауърд Лъвкрафт - прокълнатият гений на литературата на ужаса, остава неразбран от своите съвременници. Но макар и без нито една издадена книга приживе, след смъртта си той придобива огромна популярност и оказва неизмеримо влияние върху литературата, киното и музиката на двайсети век.

През 1927 г. Лъвкрафт пише кратка псевдо-история на Некрономикон (History of Necronomicon), публикувана след смъртта му през 1938 г. Истинското наименование на „Некрономикон“ според Лъвкрафт е „Al Azif“. Книгата била написана на арабски език около 730 г. в Дамаск от Абдул Алхазред, наричан от съвременниците си „лудия арабин“. Страниците ѝ били направени от кожата на девствени момичета, а текстът - написан с кръв. 

Какво има точно в книгата остава загадка, защото Лъвкрафт споменава, че прекаленото познание на съдържанието води до безумие и загадъчна смърт. Със сигурност обаче страховитият том има могъща сила, тъй като е използван успешно от различни магьосници за разнообразни, но никога положителни цели.

 За сборника „Некрономикон“ на издателство „Ентусиаст“ известният преводач и автор на фантастика Адриан Лазаровски подбира 7 разказа на Х. Ф. Лъвкрафт, в които са скрити намеци за съдържанието на страшната книга: „Нещото на прага”, „Показанията на Раднолф Картър”, „Плъхове в стените”, „Законът на Ктхулу”, „Хърбърт Уест, съживителят на мъртвите”, „Шепнещият в тишината” и „Възкресителят”.
Смятан за най-великия хорър майстор на всички времена, Х. Ф. Лъвкрафт всъщност е нещо много повече. Неговата изтънчена проза оказва неизмеримо влияние върху развоя на световните фантастика и фентъзи, а създадената от него Ктхулу-митология го възправя до класици като Уилям Блейк и Дж. Р. Р. Толкин.

Съдбата не била никак ласкава към Лъвкрафт. Повечето свои произведения той пише по времето на Голямата депресия, когато реалните страхове на епохата надминават въображаемите и на никого в САЩ не му е до фантастика и хорър. Още в ранното си детство бъдещият писател се проявява като болезнено впечатлително и любознателно дете. Малкият Хауърд още на двегодишна възраст рецитирал стихотворения, на три вече можел да чете, а на шест – и да пише.

На пет годинки, омагьосан от сюжетите на „1001 нощ“, той си измисля псевдонима Абдул Ал Хазред. Впоследствие така ще бъде назован литературният му герой, написал чудовищния гримоар „Некрономикон“. Животът на Лъвкрафт е белязан от различни болести, нервни сривове, несекващи кошмари неуспешен брак, финансови трудности. Признава, че първият му публикуван разказ – „Дагон“ – е почти дословен запис на споходил го сън.

Краткият престой на автора в Бруклин засилва още повече мизантропията и расистките му настроения, видими в голяма част от творчеството му, и презрението му към заобикалящия го свят неусетно го кара да насочи творческите си търсения другаде-към най-зловещите кътчета на Вселената, обитавани от неведоми същества, неподвластни на законите на пространството и времето.

Така се ражда концепията му за т.нар. „Космически ужас“. Тя се изразява в следното схващане на Лъвкрафт – истинската същност на Вселената е неразбираема за човешкия разум и самата Вселена е враждебна към човечеството. Хората са просто пионки в грандиозната картина и са създадени като роби на Великите древни. Великият Ктхулу, Нйарлатхотеп, Йог Сотхот - това са само част от имената на чудовищните тъмни богове, пред които, по думите на Стивън Кинг, бледнеят и най-големите ужаси на нашия крехък и незначителен свят.

Впоследствие последователите на Лъвкрафт ще назоват тази галактика „Ктхулу-митология“ и множество писатели ще доразвиват идеите на прокълнатия гений от Провидънс. Някои от тях – като Стивън Кинг, Нийл Геймън и Хорхе Луис Борхес – нееднократно ще изразяват преклонението си пред неоценения приживе творец.

Самият Кинг споделя, че именно разказите на Лъвкрафт са го накарали да започне да пише. И двамата майстори ситуират сюжетите си в измислени малки градчета в Нова Англия (Аркхам, Инсмут и Дънуич са като първообрази на Сейлъмс Лот, Касъл Рок и Дери), понеже са убедени, че най-страшните неща често се случват в най-тихите места.

Без Лъвкрафт научната фантастика, хорърът и фентъзито нямаше да са същите. Литературното му наследство е оставило неизличим отпечатък върху творчеството на имена като Клайв Баркър, Рей Бредбъри, Фриц Лейбър, Питър Строб, Алън Мур, Джийн Улф, Чайна Миевил, Джордж Р. Р. Мартин, Стенли Кубрик,  Гийермо дел Торо, Джон Карпентър, Х. Р. Гигер и т.н.
  
За Х. Ф. Лъвкрафт

Хауърд Филипс Лъвкрафт е роден 20 август 1890 г. в Провидънс. Започва да пише още на седем години. В училище има влечение към науката и издава ръкописни списания на тема природни науки. Лъвкрафт не постъпва в университет, поради проблеми със здравето. Неговата първа публикация е разказът „Алхимик“. Писател, критик и есеист, определян като най-значимия американски „свръхестественик“ след Едгар Алън По.

 Идеята за космическия страх е извор на смисъла в творбите му от така наречения „Ктхулу цикъл“ – най-известният и значителен в художествено отношение дял от творчеството на писателя. В разкази и новели като „Дагон“ (1919), „Плъхове в стените“ (1924), „Кошмарът в Дънуич“ (1929), „Шепнещият в тъмнината“ (1931), „Обитателят на мрака“ (1936), „Сянка над Инсмут“ (1936), „Из планините на безумието“ (1936), Лъвкрафт съгражда цялостен художествен модел, съставен от единосъщни теми, топоси, образи, герои, подчинен на основополагащата идея за надвисналите над човешките селения злонамерени сили, дошли в древни времена от дълбините на Вселената.

Според Лъвкрафт човекът е просто мимолетен обитател на един необятен и неопознат свят. Лъвкрафт умира на 46 години на 15 март 1937 г. в Провидънс.