Андрей Пантев: Всички сме батакчани

Той е с рядката дарба да е интересен и като говори, и като пише

Андрей Пантев обяснява скромно „Винаги ще има варвари”: „Скромен опит да съчетая академизма с есеистиката”. Исторически есета (изд. „Захарий Стоянов”). Но не по повод, а по причина, което изключва разтягане на локуми.

Винаги ще има варвари, защото имаме нужда да назовем така враговете и презряните, които имат нужда така да назоват нас. И т.н. „Колкото по-безпомощен е един народ в съвремието си, толкова по-отчаяно се вкопчва в историята” – достатъчна причина.

И Пантев отговаря. Ефектно: „Европейският съюз е тепих за пехливани”. Но по-важни са аргументите му. Националната участ  се събира в три думи: „Всички сме батакчани”, но до тях се стига пак с аргументи. Дебела работа, пипната изтънко.

Пантев има рядката дарба да е интересен и като говори, и като пише. Нещо от техниката му: къси изречения. Предметният език е повече от техника. Колкото до чуваемостта – тя е велико нещо. Но колкото до чуваемостта на отделния глас – там понякога е до едната привилегия, дори за великите. Пример: Вазов и Вапцаров. История!

„Фактите са като тухлите – може да се съгради замък, може и колиба”. Историкът може много, когато може. И никак не е излишно да се чуе: „Нека не изтъкваме, че през всичките векове на изпитания ние сме оцелели. Оцелели са всички. Но как?”.

Или: „България не може да си позволи да има повече от един неприятел сред съседите си”. Уроци на историята. „Към тях следва да се отнасяме предпазливо, предупреждава Пантев. – Много велики постижения в политиката и в науката са осъществени при пренебрегване на уроци”.

Само че: „Може да познаваш историята и пак да си лош политик, но не може да си добър политик, без да имаш историческа култура”. Занаятчийски претенции? Въпросът е, че Пантев го доказва, то е между ефектите на тези есета.

Той го може. Той, а не писател – „писател” в занаятчийския смисъл, написа необходимото точно сега есе за българския език. Кой ще го прочете ли? Рационалният му отговор: „Историците не полагат Хипократова клетва. Те не помагат на всички”.