Идва ли нова литература

Петко Тодоров

Тя като че ли наднича от романа на Дженифър Игън

„Жестокото присъствие на времето” на Дженифър Игън е литература (изд. „Милениум”). Романът свършва с концерт на ветеран пънк рок музикант на мястото на съборените кули близнаци в Ню Йорк „повече от 20 години” след 11 септември. Нищо тържествено, просто там е концертът, е, не минава без щипка патриотичен патос.

Романът е за такива като изпълнителя. Те се срещат по прищевки на съдбата, през годините се разделят, от време на време се събират и така. С белезите на времето. И за хората около тях, предимно дами.


Каталогът на онази с може би  основното присъствие: „употреба на наркотици, безброй арести за кражби от магазини, склонност да се движи в компанията на пънк рок музиканти, четирима психоаналитици, семейна терапия, групова терапия, както и три опита за самоубийство”.

Или пиарката: „Доли беше заложила последното си бижу. Тя редактираше учебници до два часа сутринта, спеше до пет, а след това провеждаше леки светски беседи по телефона с начинаещи англоговорящи от Токио, докато станеше време да събуди Лулу и да й приготви закуска. И всичко това далеч не беше достатъчно, за да остане Лулу в девическото училище „Мис Рутгърс”. Често трите часа, които Доли си отпускаше за сън, преминаваха в спазми на безпокойство при мисълта за следващата чудовищна такса за обучение”.

Живот. И жестоко присъствие на времето...

Романът би следвало да се хареса на по-младите. Една от главите е написана в графики, като за прожектиране на слайдове – правоъгълници и елипси с надписи в тях и стрелки. Възприема се съвсем белетристично, сякаш главите преди нея са зарибили читателя, никаква изненада.

Налага се да предупреждаваме дали четивото е литература, особено ако идва от Америка, друг да обясни защо. Този роман е с „Пулицър” за 2011, без то да е критерий. Може би трябва да се възприема за новата белетристика. С тази адекватност на това битие.

Литература и точка. Определенията като превзетото и нищо не значещо „постмодернизъм” са за други трибуни, то е близнак и заместител на „соцреализъм”.