page contents Книжен Ъгъл: Идва ли нова литература
Предоставено от Blogger.

Идва ли нова литература

14.1.13

Петко Тодоров

Тя като че ли наднича от романа на Дженифър Игън

„Жестокото присъствие на времето” на Дженифър Игън е литература (изд. „Милениум”). Романът свършва с концерт на ветеран пънк рок музикант на мястото на съборените кули близнаци в Ню Йорк „повече от 20 години” след 11 септември. Нищо тържествено, просто там е концертът, е, не минава без щипка патриотичен патос.

Романът е за такива като изпълнителя. Те се срещат по прищевки на съдбата, през годините се разделят, от време на време се събират и така. С белезите на времето. И за хората около тях, предимно дами.


Каталогът на онази с може би  основното присъствие: „употреба на наркотици, безброй арести за кражби от магазини, склонност да се движи в компанията на пънк рок музиканти, четирима психоаналитици, семейна терапия, групова терапия, както и три опита за самоубийство”.

Или пиарката: „Доли беше заложила последното си бижу. Тя редактираше учебници до два часа сутринта, спеше до пет, а след това провеждаше леки светски беседи по телефона с начинаещи англоговорящи от Токио, докато станеше време да събуди Лулу и да й приготви закуска. И всичко това далеч не беше достатъчно, за да остане Лулу в девическото училище „Мис Рутгърс”. Често трите часа, които Доли си отпускаше за сън, преминаваха в спазми на безпокойство при мисълта за следващата чудовищна такса за обучение”.

Живот. И жестоко присъствие на времето...

Романът би следвало да се хареса на по-младите. Една от главите е написана в графики, като за прожектиране на слайдове – правоъгълници и елипси с надписи в тях и стрелки. Възприема се съвсем белетристично, сякаш главите преди нея са зарибили читателя, никаква изненада.

Налага се да предупреждаваме дали четивото е литература, особено ако идва от Америка, друг да обясни защо. Този роман е с „Пулицър” за 2011, без то да е критерий. Може би трябва да се възприема за новата белетристика. С тази адекватност на това битие.

Литература и точка. Определенията като превзетото и нищо не значещо „постмодернизъм” са за други трибуни, то е близнак и заместител на „соцреализъм”.