page contents Книжен ъгъл: Етгар Керет: Знам, че рибите не могат да говорят
Предоставено от Blogger.

Етгар Керет: Знам, че рибите не могат да говорят

19.2.13

"Знам, че рибите не могат да говорят. Но ако можеха, какво ли щяха да кажат? Повечето разкази в този сборник не се занимават със случили се неща, а с такива, които биха могли да се случат. Често точно пътят, по който не сме поели (или не сме успели да поемем), разкрива най-добре кои сме. Така че не подценявайте отговорите на рибите – продължавайте да им досаждате с въпроси", пише Етгар Керет в предговора към българското издание на "Асамтой" (Жанет 45, превод Милена Варзоновцева).

В третата книга на Етгар Керет на български става ясно как Луната може да се продаде срещу десет долара и известно количество добра карма; защо асансьорите влияят отрицателно на самоуважението на кучетата; кому са нужни искрите в очите; кълве ли дявол на шоколадов трюфел; как да направим добрия сценарий блестящ; какво си мислят на първа среща жените и какво – мъжете.
Сред многото житейски прозрения и монументални заключения се намират също една теория за скуката като двигател на света плюс три железни правила за поддържане на любовната връзка.

А в един разказ героят си поръчва “говоряща риба” от менюто и вместо да я изяде, провежда екзистенциална беседа с нея: „Ето това отличава писателя – казва Керет, – той не да ползва нещата, а предпочита да ги разговори.“ Асамтой (2002) съдържа 34 от най-добрите разговори с нещата на израелския писател, както и предговор, рисуван автограф и няколко препоръки наместо послеслов – специално за българското издание.
"Асамтой" (измислено име, което, произнесено на глас, да звучи като “Аз съм той”) излиза за първи път през 2002 г. и заимства заглавието си от най-дългия разказ в сборника, посветен на бащата на писателя. И докато първият, "Шишко", е обяснение в любов към жена му, една от ключовите истории, с която се идентифицира самият автор, е "Говорящата риба".

В интервю за The Paris Review Керет обяснява: “Има нещо много силно в този образ. Докато е във водата, не може да говори, а извън водата не може да живее. За една говоряща риба всеки опит да се изрази е твърде трудно и смъртно опасно начинание. Мисля, че писането е нещо подобно. Не смея да твърдя, че всички писатели са такива, но аз лично съм точно говоряща риба.” Най-новото от Етгар Керет са сборникът Изведнъж на вратата се чука (2010) и предстоящата Неискрено ваш (2013), компилация от есеистични текстове, публикувани в международната преса.

Етгар Керет (1967, Рамат Ган) е най-четеният израелски писател от своето поколение. Обича Гогол, Бабел, Башевис Зингер, Кафка, Вонегът, хумус, “безтегловността на писането”, всичките си действащи лица, своето ексцентрично семейство и много други неща и хора: обич, която личи в цялата му проза.

 Автор е на пет сборника с разкази, публикувани в 35 страни, както и на комикси, сценарии и десетки публикации в The New Yorker, The New York Times, Le Monde, The Guardian, Zoetrope, Tablet magazine и други. Сред многото му отличия са Платинената награда на израелската Асоциация на издателите (неколкократно), отличието за най-добър чуждестранен писател на Централната градската библиотека в Санкт Петербург (2010) и кавалерската степен на Ордена на изкуствата и литературата на Франция, както и Златна камера от Кан (2007) за създадения заедно със съпругата му Шира Гефен филм Медузи.

Етгар Керет ще представи новата си книга в София на 26 февруари 2013 (вторник) от 19 ч. в Софийската градска художествена галерия на ул. Гурко 1.