Хилари Мантел - повелителката на наградите

Хилари Мантел

“Доведете труповете” стана книга на годината във Великобритания

След като в началото на месец януари спечели престижната британска награда “Коста” за роман на годината, “Доведете труповете” – продължението на романа “Вълци” на Хилари Мантел – спечели единодушно и голямата награда “Коста” за книга на годината. Според журито “това просто е най-добрата книга”, а в. “Гардиън” отбелязва: “Никой не може да спре Хилари”. След като стана първата жена – двукратна носителка на наградата “Ман Букър”, Хилари Мантел стана и първата, спечелила за една и съща книга и награда “Букър”, и “Коста”.

Междувременно от Ройъл Шейкспир Къмпани, която управлява Кралски Шекспиров театър и театър “Суон”, обявиха, че са спечелили правата да адаптират романите на Хилари Мантел “Вълци” и “Доведете труповете” за театрална сцена. Режисьорът Грегъри Доран споделя, че е получил следното съобщение от директора на Ройъл Шейкспир Къмпани: “Поздравление за това, че взе най-актуалното литературно произведение в западния свят.”

Двете постановки ще се играят в две поредни вечери в легендарния театър “Суон”, очаква се те да бъдат най-хитовите заглавия в театралния афиш през сезона 2013/2014. До края на 2013 г. BBC ще направи и ТВ-екранизация на романите под формата на мини-сериал. 
“Доведете труповете” (изд. “Еднорог”) ще излезе на български език в началото на април. Следва откъс от романа в превод на Боряна Джанабетска.

Доведете труповете

Хилари Мантел

Кралят бе напуснал Уайтхол през седмицата, белязана със смъртта на Томас Мор - потискаща, дъждовна седмица през юли; копитата на конете на кралската свита оставяха дълбоки отпечатъци, докато с усилие се придвижваха напред към Уиндзор. Оттогава насам пътуването им бе обхванало със замах всички западни графства; помощниците на Кромуел, след като приключиха с кралските дела в Лондон, настигнаха кралския кортеж в средата на август.

Кралят и спътниците му се радваха на дълбок сън в къщи от розови тухли, в стари имения, чиито укрепления се рушаха или бяха съзнателно унищожени; във фантастични замъци, строени като кукленски къщи, замъци, които никой никога не би могъл да укрепи и чиито стени биха рухнали като картонени дори само от един топовен изстрел. Англия се бе наслаждавала на петдесет години мир. Това е спогодбата на Тюдорите със страната; те осигуряват мир. Всяко домакинство се старае да се представи възможно най-добре пред краля, през последните седмици сме видели немалко образци на трескаво измазване и зидане, които подсказват, че домакините са бързали да поставят розата на Тюдорите до собствените си гербове. Издирват и заличават всякакви следи от Катерина, бившата кралица; разбиват с чукове хералдическите нарове на Арагон, които се разпадат на късове, смазани, а семенцата им се разхвърчават. Вместо това – ако няма време за каменоделски изваяния – рисуват набързо сокола на Ан Болейн върху гербовете на покойници.
Ханс се е присъединил към кралския кортеж и вече е направил една рисунка на Ан, кралицата, но тя не й хареса; има ли изобщо начин човек да й угоди напоследък? Нарисува и Рейф Садлър, със спретнато подстриганата му брадичка и твърдо стиснатите устни, модната му шапка прилича на украсен с пера диск, който се крепи с усилие на ниско подстриганата му глава.
- Много сплескан сте направили носа ми, мастър Холбайн – заявява Рейф, а Ханс отвръща:
- А нима е по силите ми да променя носа ви, мастър Садлър?
- Счупи го като дете – казва Томас, - изтича на манежа. Лично аз го измъкнах изпод копитата на конете – и какво жалко вързопче беше само, ревеше за майка си – той стисва рамото на младия мъж. – Хайде, Рейф, не го преживявай така. Според мен видът ти е много хубав. Спомни си само какво направи Ханс от мен.
Томас Кромуел сега е петдесетинагодишен. Има тяло на работник, набито, годно за труд, със склонност към пълнеене. Косата му е черна, сега вече сивее, и поради неизменно бялата му кожа, която сякаш отблъсква и дъжда също като лъчите на слънцето, хората говорят с присмех, че баща му е бил ирландец, но всъщност той беше пивовар и ковач в Пътни, занимаваше се и със стригане на овце, вреше си носа навсякъде - скандалджия, пияница, грубиян и побойник, човек, когото често изправяха пред съдиите да отговаря за побой или измами. Как синът на такъв човек успя да се добере до сегашния си висок пост е въпрос, който си задава цяла Европа. Някои казват, че се е издигал заедно със семейство Болейн, роднините на кралицата. Други твърдят, че дължи издигането си изцяло на кардинал Улзи, някогашния му покровител; Кромуел беше негов довереник, трупаше пари за кардинала и познаваше тайните му. Други пък разправят, че общувал с магьосници. Напуснал е кралството още като момче, бил е наемник, търгувал е с вълна, работил е в банка. Никой не знае къде точно е бил и какви хора е познавал, а и той не припира да разказва. Раздава се изцяло в службата си на краля, знае отлично цената и заслугите си и не пропуска да си осигури съответно възнаграждение: високи длъжности, допълнителни възнаграждения, нотариални актове, имения и ферми. Умее да постига онова, което желае, има си метод; може да очарова един човек или да го подкупи, да го убеди или да го сплаши, да му обясни как да постъпи, ако действително иска да защити интересите си, да покаже на същия този човек някои аспекти от собствената му личност, за чието съществуване самият човек не е подозирал. Всеки ден мастър Кралският секретар си има вземане-даване с видни велможи, които, стига да можеха, биха го унищожили с един замах – като муха. С пълното съзнание за това той съхранява своята любезност и спокойствие, както и неотклонното старание, с което се посвещава на делата на Англия. Няма обичая да дава обяснения. Няма обичая да коментира своите успехи. Но винаги, когато добрият случай се яви на прага му, той е там, готов да разтвори широко вратата пред него, доловил плахото му подраскване.
У дома, в градската му къща в Остин Фрайърс, рисуваният му образ виси умислено на стената; увит във вълна и кожа, той е стиснал здраво в ръка някакъв документ, сякаш се кани да го удуши. Ханс беше го затворил като в капан зад някаква маса и беше казал “Томас, не бива да се смееш”; и така работата започна – Ханс си тананикаше, докато работеше, а Томас се взираше свирепо пред себе си. Когато видя завършения портрет, каза: “Господи, приличам на убиец”, а синът му Грегъри отвърна: “Че ти не знаеше ли?” Създават се копия на портрета – за приятели и за негови почитатели сред евангелистите в Германия. Не желае да се раздели с оригинала – “Не и сега, след като вече свикнах с него”, така казва – затова, когато влиза в голямата зала на дома си, се натъква на версии на самия себе си в различни стадии на развитие: колебливо нахвърляна скица, частично оцветена рисунка. Откъде да започне човек, рисувайки Кромуел? Някои започват с малките му, проницателни очи, други с шапката. Някои заобикалят проблема, заемайки се с печата и ножицата, други се съсредоточават върху пръстена с тюркоаз, подарен му от кардинала. Откъдето и да започнат, окончателният ефект е един и същ: ако този човек ви има зъб, не бихте искали да се натъкнете на него в безлунна нощ. Баща му, Уолтър, казваше: “На моя Томас му стига само да го погледнете накриво, за да ви извади очите. Опитате ли се да го препънете, ще ви отсече крака. Но ако не му мътите водата, е същински джентълмен. И винаги е готов да почерпи с по някое питие”.