От романтиката към мистерията и трилъра

"Кървави корени" на Ерика Спиндлър представя "Хермес"

"Когато някой ми разкаже история, без значение колко безобидна е тя, имам способността да я пречупя и предам по доста плашещ начин. Опитът ми показва, че тайната се крие в това да не споделям своите версии с хората, разказали ми историята. Когато го направя, те сякаш започват да ме отбягват", казва Ерика Спиндлър. Тя е позната на българските читатели  с романа „Докато аз умирах“. Сега ИК „Хермес“ представя новата й книга - „Кървави корени“.

Личният живот на Александра Кларксън е много объркан. Тя има сложни отношения с емоционално нестабилната си майка – Патси, която е единствената й близка роднина. Младата жена няма и нормална романтична връзка, защото продължава да се вижда с бившия си съпруг. А напоследък е преследвана от странни кошмари, изпълнени с ритуални кръгове, хора с качулки и плач на бебе.

Най-неочаквано майката на Алекс се самоубива. В дома й дъщеря й открива статия за намерени останки на бебе в долината Сонома. Последното обаждане на Патси е било до разследващия случая детектив и Александра веднага се свързва с него.

Така тя разбира, че преди 25 години майка й е била женена за наследника на прочута винарска изба. Освен това Алекс научава, че те са имали син – неин полубрат, – който е бил отвлечен като бебе. Полицията смята, че откритите останки са именно неговите.

Шокирана от разкритията, Алекс заминава за Сонома, за да разбере истината за миналото на майка си и своите корени. Това минало обаче крие страшни тайни, чието разбулване ще превърне кошмарите в реалност.


Ерика Спиндлър е родена през 1975 г. и е израснала в Рокфърд, Илинойс. Омъжена е и има две деца. Младата бъдеща писателка прави планове за кариера като художник и получава първо бакалавърска степен от университета в Кливланд, щата Мисисипи, а по-късно и магистърска степен по визуални изкуства от университета в Ню Орлиънс.

Въпреки че започва работа като преподавател по специалността си, кариерата й поема в друга посока и след броени години Ерика се озовава в позицията на бестселъров автор, оглавявал класацията на „Ню Йорк Таймс“.

Когато за пръв път разгръща романтично дамско четиво, стилът на писане я очарова. Скоро Ерика решава сама да опита да напише роман. Първите й книги са романтични дамски истории. Към средата на кариерата си обаче, през 1996 г., тя постепенно измества фокуса на творчеството си към съспенса и трилъровия жанр.

Промяната в стила и историите на Ерика започва да й носи и нови творчески успехи: през 2001 г. тя е наградена с престижното отличие „Дафни дю Морие“. Получава и наградата „Целувката на смъртта“ през 1996 и 2002 г.

Успехите на писателката на попрището на трилъра и съспенса я карат да се ориентира изцяло към тези жанрове. Промяната явно е за добро: Ерика постига световна известност тъкмо с трилърите си. До момента книгите й са публикувани в над 25 държави.