page contents Книжен Ъгъл: Митовете за щастието
Предоставено от Blogger.

Митовете за щастието

19.3.13

Соня Любомирски*

Почти всеки от нас се подлъгва по митовете за щастието, както аз ги наричам – вярвания, че някои от постиженията на зрялата възраст (брак, деца, работа, материално богатство) ще ни направят щастливи завинаги, а някои неуспехи или несгоди на зрялата възраст (здравословни проблеми, липса на житейски партньор, ограничени средства) ще ни направят завинаги нещастни. Това опростенческо разбиране за щастието е подсилено от културни фактори и продължава да битува въпреки сериозните доказателства, че благосъстоянието ни не се ръководи от подобни черно-бели принципи.

Един такъв мит за щастието гласи „Истинското щастие ще настъпи, когато...“ (попълнете многоточието).

Щастието ми ще бъде пълно, когато се докопам до мечтаното повишение, когато кажа „да“ пред олтара, когато имам дете, когато натрупам богатство, и така нататък.
Обещанието е фалшиво не защото осъществяването на въпросните мечти няма да ни направи щастливи. Почти сигурно e, че това ще стане. Проблемът е, че тези постижения – дори когато първоначално са съвършено удовлетворяващи – няма да ни донесат толкова безумно (или толкова дълготрайно) щастие, каквото сме убедени, че ще получим. По тази причина, когато сбъдването на целите не ни прави толкова щастливи, колкото сме очаквали, имаме усещането, че нещо не ни е наред или че сме единствените, които се чувстват така.

Обратната страна на монетата е също толкова обсебващ и отровен мит за щастието. А именно вярването „За мен няма щастие, щом...“ (попълнете многоточието). Когато ни сполети нещо лошо, реакцията ни често е пресилена. Имаме усещането, че никога повече няма да сме щастливи, че животът ни, такъв, какъвто го познаваме, е свършил.

Връзката ми не върви. Постигнах мечтите си, но чувствам безкрайна празнота. Работата ми не е каквато беше някога. Резултатът от изследванията е положителен. Изпитвам огромна неудовлетвореност. Надявам се тази книга да покаже пределно ясно как, макар да изглежда, че тези сериозни предизвикателства ще променят категорично и трайно живота ни към по-добро или по-лошо, в действителност нашата реакция ръководи въздействието им.

Истината е, че нашите начални реакции превръщат въпросните обрати на събитията в кризисни точки вместо в предвидими или дори обичайни преходи в живота, каквито са в действителност. За нещастие началните ни реакции ни подтикват да избираме драматични (и често разрушителни) ответни пътища. Така например първата ни реакция на осъзнаването, че работата вече не ни носи удовлетворение, може да е заключението, че нещо не е наред със службата, и веднага да се заемем да търсим друга.

По-благодарното в дългосрочен план разрешение би било да се опитаме да се пренастроим и да преразгледаме работата си, да обмислим и ревизираме настоящите си мисли и чувства.

Тази книга покрива десет различни кризисни точки на зрялата възраст – като се започне с взаимоотношенията (брак, живот без партньор, деца), премине се към пари и работа (криза в службата, финансов успех и финансов крах) и се завърши с проблеми, присъщи на средната възраст и годините отвъд нея (здравословни въпроси, стареене, неудовлетвореност). Чувствайте се свободни да започнете с кризисните точки, с които сте най-съпричастни или към които изпитвате най-голямо любопитство.

Очаквам всички ние да се идентифицираме с голяма част от конкретните предизвикателства и преходи, които описвам тук, тъй като някои от тях може би представляват част от нас, каквито сме били вчера, каквито сме днес, каквито ще сме утре. С възрастта отговорностите и загубите се трупат, животът става по-сложен, по-труден и понякога по-объркващ. Преди нещата да започнат да ви се изсипват на главата, от полза е да се разгледат внимателно и търпеливо основните пътища и крайъгълни камъни в живота ни и какво е мотивирало нашите ответни реакции.

Вместо да бъдат плашещи или потискащи, вашите кризисни точки могат да бъдат възможности за обновление, израстване или съдържателна промяна. От голямо значение обаче е как ги посрещате. Науката е доказала, че шансът се усмихва на подготвения ум. Изхождам от изследвания в няколко свързани области – включително позитивна психология, социална психология, личностна психология и клинична психология, – за да помогна на онези от вас, които са изправени пред повратни точки, да направят разумен избор.

Науката, която описвам, ще ви даде по-широка перспектива – образно казано, птичи поглед върху вашата уникална ситуация – и ще ви тласне отвъд очакванията ви. Аз не мога да ви кажа кой път да поемете, но мога да ви помогна да си осигурите средствата, за да вземате сами по-здравословни и информирани решения. Мога да ви помогна да постигнете подготвения ум, който знае къде наистина се съдържа щастието и къде то не съществува.

Нашите кризисни точки – когато внезапно почувстваме, че животът ни никога няма да е същият, когато осъзнаваме или възприемаме важна новина – са ключови моменти в живота ни. Това са моментите, които помним и на които се опираме, тях трябва да обмисляме, на тях трябва да реагираме. Така е не само защото тези моменти са сериозни, но защото дори наглед катастрофалният кръстопът може би дава посока към положителни промени в живота ни.

Скорошни изследвания сочат, че хора с някакво премеждие зад гърба си (например няколко поред негативни събития или преобръщащи живота моменти) в крайна сметка са по-щастливи (и по-малко съкрушени, травмирани, стресирани или накърнени психически) от онези, които никога не са се сблъсквали със сериозни премеждия.

Преодоляването на тежки моменти „ни закалява“ и ни прави по-добре подготвени да се справим с по-нататъшните предизвикателства и травми, били те големи или малки. Както показват учените, осмислянето на предизвикателствата в живота не само укрепва издръжливостта ни, но и помага за самоосъзнаването и стабилността на идентичността ни, което подсилва оптимизма за бъдещето и насърчава по-ефикасното справяне с източниците на стрес.

Нещо повече, опитът от отрицателни емоции като скръб, тревога и гняв по време на кризисните ни точки – когато тези емоции не са хронични или в тежка форма – може да бъде извънредно ценен, тъй като подобни емоции ни дават сигнал за заплахи, нередности и проблеми, които изискват вниманието ни. В обобщение, приучването да гледаме отвъд очакванията, придружаващи митовете за щастие, може да бъде неприятно или дори болезнено в началото, но то има потенциала да ни изведе до разцвет и израстване.

Много житейски поврати могат да бъдат разглеждани като кръстопътища, от които можем да поемем в две или повече посоки. Как реагираме на тези моменти – които на дадения етап може да се приемат като „точки, от които няма връщане назад“, – отчасти ще определи какъв ще бъде изходът от тях. Ако проумяваме как митовете за щастието движат реакциите ни, има по-голяма вероятност да откликнем разумно.

Всъщност неуспехът да се схване въздействието на заблудата „Истинското щастие ще настъпи, когато (имам партньор, работа, пари, деца)“ може да ни доведе до много неправилни решения – например да се откажем от много добра работа или брак, да развалим отношенията с децата си, да пропилеем парите си и да нараним самоуважението си. И ако продължаваме да вярваме, че „Няма да знам какво е щастие, ако (нямам партньор, пари, младост, постижения)“, неволно сами създаваме самосбъдващо се пророчество, така че в крайна сметка тези повратни точки отравят щастието ни и увреждат все още задоволителните аспекти на живота ни.

Как реагираме на тези кризисни моменти – дали държим главите си наведени, когато трябва да бъдат вдигнати, или седим със скръстени ръце, когато трябва да действаме, – може да има натрупващ се ефект върху живота ни.

В такива моменти ние избираме бъдещето си.

Имало някога един стар стопанин, който живеел в бедно село. Съседите му го смятали за заможен, защото притежавал кон, който дълги години използвал в полската си работа. Един ден любимият му кон избягал. Когато чули вестта, съседите се събрали да се вайкат с него. „Какъв лош късмет“, нареждали съчувствено. „Може би“, отговарял стопанинът. На следващата сутрин конят се върнал, но довел със себе си и шест диви коня. „Колко прекрасно“, радвали се съседите. „Може би“, отговарял старецът.

На следващия ден синът му се опитал да оседлае и да поязди един от неопитомените коне, но бил хвърлен на земята и си счупил крака. Отново съседите посетили фермера да изкажат съчувствието си по повод нещастното събитие.

„Може би“, казал човекът. На следващия ден в селото пристигнала наборна комисия да събира младежи за армията. Като видели, че синът на фермера е със счупен крак, не го взели. Съседите се стекли да го поздравяват как добре са се обърнали нещата за него. „Може би“, отговорил фермерът.

„Радост и мъка преплетени са неразделно.“ Този стих на Уилям Блейк от „Прорицания на невинността“ елегантно и простичко извлича зрънцето мъдрост от разказаната история. Той също така помага да се отговори на въпроса защо митовете за щастието са лъжовни. Може да си мислим, че знаем дали конкретна повратна точка ще ни кара да се смеем или да плачем, ала истината е, че положителните и отрицателните събития често се преплитат и правят предсказването на последствията – които могат да се изсипят по неочакван начин – извънредно сложно.

По същия начин, когато оценяваме най-доброто – както и най-лошото, – случило ни се през последните години, може да се изненадаме с откритието, че на практика те често са едно и също. Може би сърцето ни е било разбито, но това, че сме останали сами, е укрепило нашата самоличност и е довело дотам да срещнем по-съвършен партньор. Може да сме изгубили дългогодишната си работа, но това събитие ни е подтикнало да направим преход към по-интересна област. От друга страна, може би сме били във възторг, когато сме продали компанията си за много пари, но сега преценяваме тази стъпка като една от най-големите грешки в живота си.

В обобщение, често на момента не се знае кои събития ще променят живота ни и по какъв начин. Понякога безспорно положително събитие – печалба от лотарията, повишение в службата, раждане на дете – повлича след себе си криза или дълбоко разочарование, тъй като всякаква друга реакция на тях освен буйна радост нарушава представите ни за това кое би трябвало да ни направи щастливи. Друг път нещастие – загуба на работа, на мечта, на житейския партньор – е портал към нещо прекрасно отчасти защото осъзнаваме грешката в увереността си, че такива събития трайно ще ни увредят.

В поредица експерименти преподавателите Тим Уилсън от Университета на Вирджиния и Дан Гилбърт от Харвардския университет със свои колеги показват, че ключовата ни грешка е в надценяване на продължителността и интензивността на отчаянието ни от дадено негативно събитие в живота (например диагноза СПИН или уволнение от обичана работа), както и на продължителността и интензивността на възторга ни от дадено позитивно събитие в живота (спечелване на доживотен пост или приемане на предложението ни за брак).

Основната причина да правим това е спретнато обобщена в максимата от сладките с късметчета: „Нищо в живота не е толкова важно, колкото си мислите, че е, докато мислите за него“.

С други думи, ние преувеличаваме ефекта, който ще има дадена житейска промяна върху щастието ни, защото не можем да предвидим, че няма вечно да мислим за нея.

Превод Надя Баева

* Откъс от книгата "Митовете за щастието", подготвена от "Обсидиан".