page contents Книжен ъгъл: Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи
Предоставено от Blogger.

Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи

30.4.13

Ани Бароуз и Мери Ан Шафър
Зад странното заглавие „Клуб на любителите на книги и пай от картофени обелки от остров Гърнзи“ (Колибри) се крие ефектен епистоларен роман. Героична и затрогваща история, облъхната с хумор и вяра в неизтощимия човешки дух. Творбата е на първо място в списъка на бестселърите на „Ню Йорк Таймс“ за 2009 г. и с основание се третира като една от най-големите литературни сензации за последното десетилетие.

Годината е 1946-а, Лондон едва се съвзема от травмите на Втората световна война, а писателката Джулиет Аштън е на лов за вдъхновение. Сякаш по силата на провидението, тя се сдобива с мистериозно писмо, чийто адресат е Доуси Адамс от остров Гърнзи.
Започва стремителна кореспонденция, а когато мъжът разкрива, че е член на Клуба на любителите на книги и пай от картофени обелки, любопитството на Джулиет е възбудено до краен предел. Очарователно лек, майсторски разказ за мъчителното време на германската окупация на един от островите в Ламанша.

Мери Ан Шафър е родена през 1934 г. в Мартинсбърг, Западна Вирджиния. Практикувала е като редактор и консултант в книжарници и библиотеки. За зла участ, докато работи над единствената си книга, авторката е диагностицирана с рак.
Този малък шедьовър за любовта, войната и магията на писаното слово достига до своите читатели, благодарение на нейната племенница - талантливата Ани Бароуз. Следват няколко цитата от романа в превод на Анелия Николова.

Не искам да бъда омъжена, само за да бъда омъжена. Да прекарам остатъка от живота си с човек, с когото не мога да разговарям или, което е по-лошо, не мога да мълча. Не си представям по-голяма самота от тази.“

„Затова обичам четенето. Нещо мъничко те грабва в една книга и става повод да се обърнеш към друга. Тя пък те води към трета книга. Това е геометрична прогресия, на която не й се вижда краят и чието основание е чистокръвното удоволствие.“

„Четенето на хубави книги унищожава удоволствието от четенето на лоши. А лошите са повече.“

„Навярно книгите притежават някакъв вътрешен инстинкт, който ги свързва с тяхната съвършена публика. Би било прекрасно да е така.“

„Мъжете винаги са по-интересни в книгите, отколкото в живота.“

„Естествено къдравата коса е проклятие. Никога на никого не позволявай да те уверява в обратното.“

„Тя е от онези жени, които изглеждат твърде добре на 60 години, за да са били красиви на 20. Иска ми се и за мен да мислят същото един ден.“

„Когато синът ми Иън почина, те ме утешаваха с думите „животът продължава“. Какъв нонсенс, мислех си, разбира се, че не е така. Смъртта е тази, която продължава. Иън ще бъде мъртъв и утре, и догодина и... Има ли край тъгата?“

„Само си помисли! Бихме могли толкова дълго да копнеем един за друг и да се преструваме, че не го забелязваме. Честолюбието е обсесия, която може да съсипе живота.“

„Това винаги е било удивително за мен. Хората влизат в книжарниците, просто така, за да се пошляят и евентуално да зададат на продавача онези вечни въпроси: за какво се разказва, чели ли сте я, добра ли е. И никога не знаят кои ще бъдат после, след като са прочели книгата.“

„По азбучен ред ли си подреждате книгите в домашната библиотека? (Надявам се, че не).“

„През целия си живот съм смятала, че една история приключва, когато двамата главни герои се сгодят – в края на краищата, онова, което е устройвало Джейн Остин, би трябвало да устройва всеки друг автор. Но това е лъжа. Историята сега започва. И всеки нов ден прибавя към нея нов епизод.“