page contents Книжен Ъгъл: Васил Сотиров, най-верният на себе си
Предоставено от Blogger.

Васил Сотиров, най-верният на себе си

27.5.13

Заглавието не е хич пресилено и не е комплимент. Да се огледаме: колцина не потърсиха по-откровено или по-неоткровено различна идентичност след обръщане на палачинката?

Той нямаше нужда да е незабелязаният мъченик или непризнатият другомислещ. Той нямаше нужда от нищо друго, освен да е себе си.

Той пише в първото стихотворение на „Излизане от пейзажа”: „... дойде часът за равносметка и край на всяка суета” – за сетния час на стария художник.

За Сотиров часът за равносметка и край на всяка суета беше и остава часът пред всеки бял лист.

По същата причина той няма потребност от постмодернизъм. Сатирик в лиричността и лирик в сатиричността – и в тази стихосбирка (изд. „Жанет 45”).

И е доказателство, че всеки „изъм” е отдалечаване от вечността. Сотиров го пише – за след излизането от пейзажа: „Ще станат всички на трева, но някои ще бъдат биле”. П.Т.

Старият художник

Васил Сотиров

Платно, палитра и триножник.
Останалото – колорит.
Навярно старият художник
след миг
ще се превърне в мит.
Пейзажът го унася в дрямка
със вятъра, кавал надул...
Дали животът беше в рамка
или пък само в паспарту?
Ще сложи той последна четка,
което всъщност е черта –
дойде часът за равносметка
и край на всяка суета.
Дърветата се обезлистят,
остават птиците без глас
и някаква тревожна истина
ще стигне може би до нас.
Не с четка, а в ръка с тояжка
под тегнещия небосвод
художникът
излиза от пейзажа
на собствения си живот.