page contents Книжен Ъгъл: Кой се страхува от Симеон Хаджикосев
Предоставено от Blogger.

Кой се страхува от Симеон Хаджикосев

27.5.13

Петко Тодоров

Излезе осми том от неговата „Западноевропейска литература”

Симеон Хаджикосев представя „Другите големи реалисти” така: „С осмата част на „Западноевропейска литература” се оформя четиритомна поредица под условното наименование „Големите реалисти от деветнадесети век”.

Това е един уникален изследователски проект, който няма аналог в европейското литературознание и се вписва сполучливо в цялостния замисъл на моето многотомно изследване върху процесите в европейската литература...
Първата половина на тома е посветена на големите романски романисти от Италия, Испания и Португалия”. Втората той е заделил за средноевропейски автори: Мор Йокай, Калман Миксат, Алоис Ирасек, Артур Шницлер. Добавил Джордж Мередит и Хенрик Понтопидан.

Осем тома по около 500 страници „Западноевропейска литература” (изд. „Сиела”). Хаджикосев сам наброява своите преводи на поезия заради цитирането в тях на 6 000 стиха, което би било внушителна антология като отделно издание и сам по себе си значителен литературен факт.

Думите „уникален, който няма аналог в европейското литературознание” от горния цитат бива да се приемат като достоверни. Защото бива да приемем, че точно Хаджикосев знае какво пише.

И да не беше така, неговият труд е най-значителната изява на българското литературознание в „преходните” години, вече четвърт век. Само той знае дали ще спре на част Осма.

Кощунство би било в такава страница да се подхвърлят оценки за такава изява. Хаджикосев ще ги получи където трябва. Тук можем само да се маем около невъзможната нейна публичност.

Докъде я докарахме, да не смеем да покажем най-значимото си постижение в отделна област на хуманитаристиката! Не е за вярване, че в телевизиите примерно няма хора, които да знаят за какво става дума. Защото за тях събитието е последната измишльотина на Дан Браун.

Това няма абсолютно никакво значение за Хаджикосев и той го показа. От значение е за частичка от българите, за които би трябвало да е от значение и те не са свършили. Горко им. Останалите са зачеркнати изглежда окончателно.