page contents Книжен Ъгъл: Ноам Чомски: Окупирайте! Има смисъл
Предоставено от Blogger.

Ноам Чомски: Окупирайте! Има смисъл

24.6.13

Петко Тодоров

Изводът от неговите беседи: Културата на протеста иска много работа


„Окупирай” на Ноам Чомски се чете като памфлет, но в основата на текста са беседите му с протестиращи, които след септември 2011 окупираха Уолстрийт, Бруклин, Сънсет Парк, Колумбийския университет и т.н (изд. „Труд”).

Движението „Окупирай” зарази и други държави, нашенските медии го  отразяват избирателно, което е разбираемо. На Чомски задават въпроси студенти, активисти, въобще интелигентни хора.

Питат: Професор Чомски, окупирахме Уолстрийт, сега какво да правим? Смислени въпроси.
Не е редно да квалифицираме отговорите на професора. Само ще напомним, че ако питате за него нашенските тинк-танкове, ще ви отговорят с мъдър укор: Противоречива личност.


Какъвто и да е, Чомски не е глупак и за него няма обстоятелство „политическа коректност”. „Окупирай” според него е „първата масирана реакция на обществото срещу трийсетгодишната класова война”. Трийсетгодишна, защото се води от 70-те години и класова, защото е срещу средната им класа.

Болезнено необходим е българският прочит на „Окупирай”. И заради въпросите на протестиращите, и заради отговорите на Чомски.

Защото у нас протестиращите все още знаят всичко. И ако задават въпроси, те са риторични и пред телевизионните камери. Те са излезли по улиците защото им е ясно положението. Я се опитайте да се усъмните в това!

Вярно е, в Щатите имат традиция на протеста, те го правят масово от Виетнамската война. Имат и Чомски.

Има и съвсем практически ползи от българския прочит на „Окупирай”. Оказва се примерно, че за класическия случай със Сопотските заводи в Щатите са намерили работническо решение, важна е думата „работническо”.

Но я изкарайте софиянци да протестират за сопотските бачкатори! Защото такова работническо решение не е по мерака нито на властта в САЩ, нито на българската. За такъв род протести се иска култура.

Говорим за културата на протеста. Тя не пада от небето, Чомски разказва каква мъка е да се постигне... Но забележете колко настойчиво той убеждава протестиращите, че от тях има смисъл.