page contents Книжен Ъгъл: Либералната демокрация е неразрешим парадокс
Предоставено от Blogger.

Либералната демокрация е неразрешим парадокс

10.6.13

Шантал Муф обяснява тънкостите на положението
 
Петко Тодоров

Шантал Муф пише в „Демократическият парадокс”: „Когато политическите граници се размият, се нарушава динамиката на политиката и се възпрепятства конституирането на отличителни политически идентичности. Тогава се надига недоволство спрямо политическите партии, което задушава желанието за участие в политическия процес.

Уви, както вече се наблюдава в много страни, резултатът от това не е по-зряло, помирено общество без резки деления, а ускорено развитие на други типове колективни идентичности, центрирани около религиозни, националистични или етнически форми на идентификация.

С други думи, когато изчезне демократичната конфронтация, политическото в неговото антагонистично измерение намира изява чрез други канали. Антагонизмите могат да придобият най-различни форми и е грешка да вярваме, че някога могат да бъдат елиминирани”.

Цитатът не подлежи на преразказване. „Демократична конфронтация” е конфронтацията „ляво - дясно”. Помните ли  възторга, когато онзи потроши „двуполюсния модел” у нас?

Този дефект е само част от пейзажа. А в окото на политическата буря е парадоксът от заглавието на британската политоложка (изд. „Изток-Запад”).

Парадоксалният характер на либералната демокрация: „От една страна е либералната традиция, конституирана от върховенството на закона, защита на човешките права и индивидуалната свобода, от друга – демократичната традиция, чиито основни идеи са равенство, тъждество между управляващи и управлявани и народен суверенитет”.

Двете логики „са несъвместими и няма начин те да бъдат напълно помирени”.

Левите партии са виновни за дефекта от първия цитат с тяхното залитане към политическия център, според Муф... Тя говори език, който у нас още не е публичен. Примерно няма нищо по-нормално от изговарянето на английски, че капитализмът не е върховното благо, което може да те споходи, меко казано.

Което, изречено на български е най-малкото политически некоректно. Какво ни засяга ли? Ами някои от нас искаме да гласуваме и някои от тях искаме да е интелигентно.