Сузана Фортес: Моят издател ми връчи билет за Флоренция, за да напиша "Куатроченто"

Флоренция през ХV век, времето на Ботичели и Леонардо, разцвет на Ренесанса… Франсиско Паци подготвя един от най-значимите преврати в света: заговора срещу династията на Медичите. Само чрез убийството на Лоренцо Великолепни може да бъде подчинен целия християнски свят.

Флоренция през ХХІ век… Студентката по история  Ана събира материали за дипломната си работа върху картина на неизвестен художник. Но тя се сблъсква с неочаквано и шокиращо разкритие – именно тази картина пази в себе си тайните на събитията от ХV век. Ана се оказва замесена в полицейско разследване, преследвана  е от наемни убийци на Ватикана, за да се прикрие отново истината, пазена цели шест века.


Сузана Фортес е родена през 1959 година в Понтеведра, Испания. Завършва история и география, по-късно специализира Американска история и работи като преподавател във Валенсия. Още като студентка показва страст и талант в писането, а през 1994 г. публикува първия си роман. Неповторимият й стил бързо се превръща  в едно от най-успешните имена в криминално-историческия жанр. Тя споделя как е написала романа си "Куатроченто" (Сиела).

Идеята за романа възникна от журналистическа новина – на 20 февруари 2004 г. вестник Ел Паис публикува на последната си страница новината за неразкрит отпреди 500 години убиец. Информацията се отнасяше за разследванията на професор Марчело Симонета от Университета в Кънектикът, установил благодарение на кодиран текст от ХV в. подбудителя на заговора срещу Медичите.

Стори ми се, че темата заслужава да бъде описана в роман, но се въздържах да го започна заради модата на историческия роман, която от известно време залива книжарниците. А и в повечето случаи става въпрос по-скоро за сензации, отколкото за историческа почтеност. И нещата останаха на това положение.

През зимата на 2005 г. журналистът Андрес Фернандес Рубио от вестник Ел Паис ми възложи да напиша репортаж за Флоренция, който трябваше да бъде поместен в приложението Пътник. Възползвах се от случая да потърся данни в архива и в музея „Уфици”, тласкана от силно любопитство към историята със заговора и заобикалящите го неудобни подробности, но все още се въздържах да започна романа.

Това лято същият журналист - неуморен пътешественик, ме натовари да подготвя текст за поредицата “Лошите в историята”, излизаща в неделното издание на вестника. Докато пишех, окончателно бях обсебена от темата, след като разбрах с абсолютна сигурност, че трябва да се заема с този роман. Ето защо първата ми благодарност е за Андрес.

За подготвителната документална фаза много ми помогнаха не само класическите произведения, посветени на Ренесанса, но и някои нови публикации. Първата е вълнуващото есе на Лауро Мартинес, озаглавено Априлска кръв – Флоренция и заговорът срещу Медичите. За мен имаха решаващо значение и две разследвания на журналиста Ерик Фратини – Заговорът. Да бъде убит Лоренцо Медичи и Светият алианс – пет века шпионаж във Ватикана, публикувани от издателство „Еспаса”.

За пресъздаване на ежедневието на ренесансовите художници използвах като отправна точка изключителната биография на Леонардо да Винчи от Чарлс Никъл - Леонардо, полет на ума. Докато се ровех във фондовете на Държавния флорентински архив, се ползвах с търпението и сътрудничеството на Кончета Джамбланко, директор и координатор на архива, и на Луиза Паолучи, помогнала ми да преодолея трудностите с езика.

Ала всичко това щеше да е напразно без разбирането на моя издател Карлес Ревес, на когото благодаря за това, че когато една сутрин описах идеята в кабинета му, той се запали и ми връчи самолетен билет за Флоренция.

Цялата история на литературата е изпълнена с клетви, пародии, отмъщения и тайни съучастия, които, както казваше Борхес, карат писателя да изпитва по-голяма благодарност и гордост от прочетените книги, отколкото от собственото си творение.

В този смисъл трябва да кажа, че в емоционалния субстрат, предшестващ написването на Куатроченто, има някои романи, събудили у мен особено възхищение. Не мога да отмина Името на розата на Умберто Еко, съумял да събере в едно двете ми страсти – черния роман и историческото изследване, и Лицето ти утре на Хавиер Марияс, чиито размисли за способността на някои хора да виждат у другите все още неслучили се постъпки, оказаха огромно влияние върху работата ми. Тази книга ме придружаваше по улиците на Флоренция, докато отчаяно търсех лицето на един убиец.

Искам да благодаря и на родителите си, ползващи се със съмнителната привилегия да прочетат първи ръкописите ми. За това, че са ми внушили от малка свързаните с цялата история упоритост и последователност на археолога Шлиман.

Благодаря и на брат си Хавиер и на Мария за флорентинските вечери в кръчмата „Анджело”. На дъщеря си Карлота заради търпението и иронията, с които понасяше неудобството да има майка, стъпила с единия крак в хола, а с другия – в мрачните бордеи на Флоренция от ХV век; на Емилио Гаридо за курсовете по ветроходство, помогнали ми да доведа настоящия роман до сигурно пристанище; на Фернандо Марияс за вечерята в „Синия ангел”; на очарователната ложа от учениците ми в Институт „Сороля”, истински корифеи по детективски загадки. И на писателя Мануел Висент, който ме научи какво е салата „Капрезе” и ми разкри тишината на ХV век.

И най-после искам да кажа, че макар да се опитах да възпроизведа по най-достоверен начин историческата картина – град Флоренция през 1478 година, ползвайки документи за събитията и изучавайки особеностите на облеклото на героите, важно е да подчертая, че книгата не е историческо произведение, а роман, така че, чувствата, намеренията и разсъжденията на главните герои са отговорност и риск на авторката.

Разликата между историка и романиста е, че първият трябва да остане безпристрастен, докато вторият може да взима страна. Лоренцо Медичи далеч не е бил светец, а мъж на своята епоха – време на насилие, кръв и отмъщение. Отмъщението, последвало описаните тук факти, било едно от най-жестоките и безмилостни за всички времена, но това е друга тема. Други да го съдят. Стигат ми неговата страст към философията, любовта към красотата, интелигентността и духът, заради които си заслужава да се надникне в миналото.