page contents Книжен Ъгъл: Възстановиха истинския Хемингуей
Предоставено от Blogger.

Възстановиха истинския Хемингуей

17.6.13

Петко Тодоров

Четем „Безкраен празник” в оригинал

„През ноември 1956 г. управата на хотел „Риц” в Париж успява да убеди Хемингуей да си прибере двата пътнически сандъка, оставени на съхранение при тях през март 1928 г.”, разказва Шон Хемингуей, внук на писателя.

Някой да изкоментира културата на услугите: почти 3 десетилетия! Хемингуей се прочува истински едва след „Сбогом на оръжията”, 1929, 30-годишен. А между 28-ма и 56-та Париж преживява и войната.

Но важното е, че в онези сандъци са записките, от които през 1957 Ърнест Хемингуей почва „Безкраен празник”. Първата и най-пълната негова посмъртно издадена книга (1964).
Заглавието поставя последната му съпруга Мери. Двете последователни думи „безкраен празник” не са излизали изпод перото му. Арон Хочнър, но не агентът от телевизионния сериал „Престъпни намерения” споменал пред Мери, че го чул от Ърнест в бара на същия хотел „Риц” през 1950:

„Ако си имал късмет да живееш в Париж, докато си млад, където и да отидеш след това, този град остава в сърцето ти, защото Париж е един безкраен празник”.

Сега получаваме „Безкраен празник” във „Възстановено издание”: „възможно най-пълна и с най-малко редакторски промени версия на оригиналния ръкопис на произведението, в което авторът описва годините на своята младост в Париж”, според сина му Патрик Хемингуей (изд. „Унискорп”, превод Димитри Иванов, Теодора Давидова).

Новостите засягат основно десетина глави от книгата, някои от тях се обнародват за първи път. „Възстановяването” поправя намеси на Мери Хемингуей и редактора на първото издание, но не само. Резултат е на сериозна работа по ръкописите на писателя. Вълнуваща изненада! Говорим за сигурно най-романтичния разказ за художествения живот през ХХ век.

А ето и самият Хемингуей: „Може би е по-лесно да счупиш крак, отколкото да разбиеш сърцето си, макар хората да твърдят, че в днешно време всичко се чупи, а понякога след това за мнозина счупеното става по-здраво. Не мога да кажа дали е така сега, но такъв беше Париж в онези далечни дни, когато бяхме много бедни и много щастливи”.