page contents Книжен Ъгъл: Червената царица, сексът и еволюцията
Предоставено от Blogger.

Червената царица, сексът и еволюцията

1.7.13

Мат Ридли

Защо правим секс? Една от причините, твърди Мат Ридли в „Червената царица. Секс и еволюция на човешката природа” (Сиела), е да се предпазим от болестите. Постоянно комбинирайки гените си, хората засилват съпротивата си срещу бактерии и вируси, които причиняват епидемии. Става дума за така наречената от биолозите теория на Червената царица. Като използва Червената царица по Луис Карол – неговата шахматна фигура, която тича, колкото е възможно по-бързо, за да остане на едно и също място – като метафора за еволюцията, Мат Ридли показва, че сексът е резултат от еволюционната борба. Това е само една от елегантно и духовито поднесените хипотези от Мат Ридли.

Ето и друга – очевидна е причината защо мъжете са полигамни: жените, които трябва да отдават по-голяма част от времето и енергията си да създават и отглеждат потомство, избягват допълнително сексуално партньорство. Макар че са по-малко склонни към многобройни връзки, те са готови да изневерят, ако се окаже, че партньорът им е с ограничени възможности. Дори интелектът с такива негови измерения като виртуозност, индивидуалност и изобретателност е белязан от секса.

Интерес представляват и разсъжденията за човешката хомосексуалност въпреки риска някои читатели, които не вярват в еволюцията, да се почувстват оскърбени.

Мат Ридли е зоолог по образование, защитил е докторат в Оксфорд, направил е завидна журналистическа кариера в сп. Икономист и в. Дейли телеграф. Автор е още на книгите Произход на добродетелта, Превъзпитание на човешката природа, Разумният оптимист. През 2010 г. на български език е публикувана най-популярната му книга Геномът. Автобиография на един биологичен вид в 23 глави за човешката наследственост и какво е записано в нашите гени. Мат Ридли пресъздава историята на нашия биологичен вид и на неговите предшественици от зората на живота до последните открития на медицината. Следва откъс от книгата.


Когато един хирург оперира, той знае какво ще намери в тялото. Ако например търси стомаха на пациента, той не очаква да го намери на различно място при всеки пациент. Всички хора имат стомах, всички стомаси имат горе-долу същата форма и се намират на едно и също място. Без съмнение има различия. При някои стомахът е болен, при други – малък или леко деформиран. Но различията са дребни в сравнение с приликите.

Ветеринарят или касапинът могат да разкажат на хирурга за съществуването на много по-голямо разнообразие от стомаси: големият, с няколко отдела стомах на кравата; малкият стомах на мишката; подобният на човешки стомах на прасето. Несъмнено може да се каже, че има такова нещо като типичен човешки стомах и той е различен от стомаха на животните.

По подобен начин в основата на тази книга стои идеята, че съществува типична човешка природа. Целта на книгата е да я потърси. Психиатърът, както и коремният хирург, може да направи различни основни допускания, когато един пациент легне на кушетката. Той може да предположи, че пациентът знае какво означава да се обича, да се завижда, да се доверяваш, да мислиш, да говориш, да се страхуваш, да се усмихваш, да се пазариш, да желаеш, да мечтаеш, да си спомняш, да пееш, да се караш, да лъжеш.

Даже ако някой е от новооткрит континент, всички предположения за неговия или нейния ум и природа остават в сила. През 30-те години на миналия век е бил направен контакт с племена от Нова Гвинея, откъснати от външния свят и неподозиращи за неговото съществуване. Тогава е било установено, че те се усмихват и мръщят толкова недвусмислено, колкото и всеки европеец, въпреки че са минали 100 000 години от времето на общия им предшественик. „Усмивката“ на павиана е заплаха, усмивката на човека – знак за удоволствие.

Човешката природа е еднаква навсякъде по света. Това не отрича културния шок. Супата от агнешки очи, поклащането на главата, което означава „да“, уединението на западния човек, ритуалите по обрязване, следобедната сиеста, религиите, езиците, различията в честотата на усмихване между руския и американския сервитьор – безброй са човешките особености. Да, има дисциплина – културна антропология, която изучава човешките културни различия. Но е лесно да се приеме без доказателства принципът за сходство на човешката природа – общите особености, които ни правят хора.

Тази книга изследва същността на човешката природа. Нейна тема е, че не е възможно да се разбере човешката природа, без да се разбере как тя се е развила, а това не може да стане, без да се разбере как се развива човешката сексуалност. Защото централната тема на нашата еволюция е сексуална.

Защо сексът? Със сигурност има и други черти на човешката природа, различни от това преекспонирано, причиняващо безпокойство и бременност развлечение. Така е, но възпроизводството е единствената цел, за която хората са направени. Всичко останало са средства за постигане на тази цел. Хората наследяват стремеж да оцеляват, да се хранят, да мислят, да говорят и т.н.

Но преди всичко те наследяват стремеж да се размножават. Тези от техните предшественици, които са имали деца, са предали на тях своите характерни черти; останалите – бездетни, не са могли да го направят.

Следователно всичко, което увеличава шансовете на някой да се размножава, се предава по наследство за сметка на останалото. Ние можем с увереност да твърдим, че в нашата природа няма нищо, което да не е било внимателно „избрано“ по този начин заради способността му да допринася за успех при размножаването.

Това звучи твърде арогантно. То сякаш отрича свободната воля, пренебрегва тези, които са избрали целомъдрието, и представя човешките същества като програмирани роботи с единствената цел – да се размножават. То като че ли допуска, че Моцарт и Шекспир са били мотивирани само от секса.

И все пак аз не знам друг начин човешката природа да се е развила освен чрез еволюция. А днес има необорими доказателства, че еволюцията може да действа само чрез конкурентно възпроизвеждане. Тези породи, които се размножават, продължават да съществуват; тези, които не го правят – отмират.

Именно способността да се размножават прави живите същества различни от скалите. Освен това в този възглед върху живота няма нищо несъвместимо със свободната воля или даже с безбрачието.

Аз вярвам, че хората преуспяват в зависимост от своята способност да проявяват инициатива и да изявяват индивидуалния си талант. Но свободната воля не е създадена просто така, за нищо. Имало е причина, поради която еволюцията дава на нашите предци способността да могат да проявят инициатива и това е станало, защото свободната воля и инициативата са начин да се задоволи честолюбието, да се съревноваваш със събратята си, да се справяш с извънредните положения в живота.

По такъв начин е възможно да си в по-добро положение да се размножаваш и да отглеждаш деца. Свободната воля сама по себе си е придобивка единствено до степента, до която допринася за размножаването.

Да погледнем на това по друг начин. Една студентка е блестяща, но се проваля на изпитите – да речем, от нервност припада при самата мисъл за изпит. Тогава нейните способности не струват нищо при курс, който се оценява чрез един изпит в края на семестъра.

Същото се получава, ако едно животно успешно преживява, има ефективен метаболизъм, устойчиво е на всички болести, обучава се по-бързо от конкурентите, но е стерилно. Тогава неговите първокласни гени просто не могат да достигнат до наследници. Всичко може да бъде наследено освен стерилността. Никой от вашите преки предшественици не е умрял бездетен.

Следователно, ако искаме да разберем еволюцията на човешката природа, основата на нашето търсене трябва да бъде възпроизводството, защото успехът в размножаването е изпит, който човешките гени трябва да издържат, за да не бъдат изтласкани от естествения отбор.

Оттук аз ще доказвам, че няма много черти на човешката психика и природа, които могат да бъдат разбрани, без да се отнесат към размножаването. Започвам със самата сексуалност. Размножаване и пол не са синоними. Има много начини за безполово, асексуално размножаване. Но половото размножаване трябва да подобрява репродуктивния успех на индивида, в противен случай половете няма да съществуват.

Завършвам с интелекта, най-човешката черта на човека. Все по-трудно става да се разбере как хората са се оказали толкова умни, без да се отчита сексуалната конкуренция.

Коя е тайната, която змията казва на Ева? Че може да изяде определен плод? Ами! Това е евфемизъм. Плодът е бил плътското познание и всеки – от Тома Аквински до Милтън – знае това.

Как са знаели това? Никъде в Битие няма и намек за уравнението: забранен плод – равно на грях – равно на секс. Ние знаем, че това е така, защото може да има само едно нещо, толкова централно за човечеството. Сексът.