page contents Книжен Ъгъл: "Влиза Шерифа" - новият български психар в "Книги завинаги"
Предоставено от Blogger.

"Влиза Шерифа" - новият български психар в "Книги завинаги"

9.7.13

Бранимир Събев
На 9 юли след 17 ч. на 88 ФМ

Кастинг за психари се състоя на "Лодки" миналата седмица. Почитатели на книгата на Андрей Велков "Български психар" (Колибри) имаха шанс да запишат в историята на литературата свой собствен герой, като той стане част от новата книга на Андрей, продължението, носещо заглавие - "Български психари".

Да, психарите се множат, но понеже в човешката глава има място за определен брой, то Андрей Велков предизвика своите читатели да го засипят с техните собствени литературни образи. Задача на автора пък беше да пресее от всички психари най-добрите и да ги включи като герои в новата си книга.

Победителите са двама!

Татяна Тодорова, със стихотворението "Ако бяхме аз и ти пирати"
и Бранимир Събев с текста "Влиза Шерифа".
Само в "Книги завинаги" на 9 юли след 17 ч. ще се запознаете със "Шерифа" и ще чуете текста на победителя, прочетен от автора на "Български психар" Андрей Велков в репортажа на Ники Съев:

След като се запознаете с Шерифа, с нетърпение ще очаквате продължението на българския психар, то обещава да е разтърсващо!

ВЛИЗА ШЕРИФА
Бранимир Събев


Сутринта е приятно хладна, а слънцето чак го мързи да се катери по безцветното небе. Паля цигара и примижавам от коктейла „болка + кеф”, който ври в главата ми – махмурлука хич не е шега работа. Хвърлям поглед на пичовете в „Смокиня” – окупирали сме целия къмпинг, само и единствено наши хора сме. Някои от тях изтрезняват като мен и вдигат бутилки изстудена бира за поздрав, други се влачат като зомбита, без да съзнават все още на кой свят са. Трети спят, изпонатъркаляни навсякъде, а най-издръжливите кучета в момента шибат – от две-три места се чуват женски стонове. Надигам бирата с усмивка – купонът просто няма край.
Полека-лека започваме да се доближаваме до някаква фаза на избистряне. Иво, Тони и Мишката поникват отнякъде и успяват да допълзят към масата при мен. Виквам четири бири за всички ни и хлапакът, който съм цанил за нонстоп-барман с изрична забрана да спи и пие хуква да донесе шишетата.
- Пешо, наздраве – чукваме бутилките. Иво ме подсеща – След малко имаш среща с Новия. Оня, за който ти разправяхме.
Преглъщам – бирата ми загорчава.
- Та, я кажете, че не разбрах – какъв е тоя американец?
Включи се Мишката.
- Не е американец, Пешо – българин си е. Родителите му са изхвърчали с него в Щатите веднага след десети, когато бил осемгодишен хлапак. Говори английски по-добре от родния български и вече има американски паспорт, според който се казва Брайън Сабат. Викат му Шерифа. Трябва да видиш как стреля.
Сякаш по команда една от вратите на караваните, откъде допреди малко се чуваха охкания се разтвори и към нас тръгна с бавни крачки въпросният. Мъж, около трийсетте, целият в черно – като почнеш от скъпите маркови обувки и панталоните, минеш през ризата и сакото и стигнеш до главата, увенчана с каубойска шапка и тъмни очила. Едричък, близо един и деветдесет и видимо прехвърлил стоте кила. Устните му обаче са свити, походката стегната, на дясното му бедро се мъдри револвер в кобур… Странна птица.
Спря се на няколко метра от нас и замръзна, свел поглед в пясъка и с ръка на патлака. Тоя верно си мислеше, че е в Дивия запад. Реших да се изгавря с него – на какъв ми се правиш ти бе? Извадих монета от един лев и я метнах към него, демек – купи си една баничка да захлебиш, Джони Кеш! Оня обаче разбра друго.
Буквално не му видях ръката. Изкара патлака, стреля и прати монетата на майната й, прибра обратно пищова – всичко това му отне максимум четвърт секунда. Бре! Мишката междувременно бе наредил пет бирени шишета на оградата и се приближи. Оня черния отново извади колта, обърна се натам и загърмя, праскайки с длан петлето – досущ като в уестърн. Пръсна и петте бутилки, а ми се стори, че чух само три изстрела. Бързо е копелето, няма спор.
- Колта му е рядък чешит – моделът се нарича „Цар Кобра”, отдавна не ги произвеждат – заобяснява ми с половин уста Тонката. Наоколо се събираше целият къмпинг, привлечен от гърмежите: биячи, курви и обикновени пичове. – Печелил е в Щатите толкова медали за стрелба, че сигурно тежат повече от него. Изкарва си парите още и като стреля по панаирите… и по хората. Хич не си поплюва – първо гърми, после пита.
- Остава да кажете, че е израсъл и в Тексас – добавих кисело и допивам бирата, гледайки Брайън. Въпросният вече е презаредил магнума и сваля чайките в полет за радост на бамбините.
- Мхм, в Арлингтън – кимва Иво. – Не сме ти казали снощи, че беше вече заспал, но след като го взехме от летището попаднахме в куркапан. Украинците.
Скочих – без малко да съборя масата.
- Какво?
- Успокой се и седни – ухили се Мишката. Седнах. – Караме си ние и някъде преди Чирпан каубоя ни вика да спрем, че да се изпикае. Отбихме и оня цял ниагарски водопад изсипа. Таман го изтръсква и до нас като наби кучките един баварец и отвътре изскокнаха четворка украинци с калашници. Тексасеца – камък. Както беше с изваден чеп извади и колта. Бам, бам, бам, нагъта ги като патки, даже не успяха да го вземат на прицел. Натъпкахме ги в багажниците, взехме им и беемвето и ей ни на.
Махвам с ръка – гарсона притичва с нова бира.
- После ще ги мисля. Окей, няма грижи, с нас е – винаги има нужда от още едно дуло, особено такъв калибър. Ама нали знаете, че много ценя хората да са вещи и в бойните изкуства. Пък и тоя кънтрипевец няма да е прост редовак, нали? Долф!
Още една врата се отвори със зверски трясък и онуй брутално говедо скочи от караваната само по шорти. Отвътре две-три мастии записукаха, искайки го обратно, но той не ги чу – очакваше команда. Посочих му американеца и Долф му се нахвърли.
Ново двайсет. Джони Кеш махна веднъж-дваж с ръце и се отдръпна от пътя на буцата. Долф подскочи насред засилката и се изтърси по гъз на пясъка. Постоя няколко секунди, докато осъзнае какво става, после се изправи и пак тръгна. Черния направи едно въртеливо движение с китката и Долф заора в пясъка като носорог. Въобще не го докосна.
- Това какво е бе, някаква висша форма на айкидо ли? – учудих се аз.
- Безконтактен бой, Пешо – обади се Мишката. – Преподават го в Спецназ. Събарят врага, без да го пипат.
Ти да видиш. Междувременно каубоя се беше приближил.
- Справих ли се с тестовете… Питър? – съскаше той. Чак се вторачих в езика му, да не е раздвоен.
Свих рамене и плюх на дланта си. После му я подадох.
- Справи се, ами как! Добре дошъл в отбора.
Оня като ми разтегна една усмивка, за малко да му се откачи главата. Зъби бели, полирани и едри като на кон. Сега гласът му стана на типичен тексасец – говореше, все едно дъвчи чифт топки:
- Мистър Джонсън… Мисля, че това е началото на едно дълго и ползотворно сътрудничество.
Плю си на дланта и раздруса моята.