За "Маргьорит (и други регистри)" - Валентин Дишев в "Книги завинаги"

"Дълго време не знаех откъде се появиха първите две думи, с които започва "Маргьорит (и други регистри)" - "шест, вечерта". Макар и заглавие на въвеждащия текст, те се появиха последни, бяха думите, след които знаех, чувствах, виждах, че книгата е завършена.

Знаех текста, към който препращат (на Георги Господинов), разбира се. Не знаех и разбирах контекста, който ги направи неизбежни. Сега знам. Тези думи трябва да удържат (чрез препратката) в книгата всички текстове, които отпаднаха от "Маргьорит..." (включително и ненаписаните) - разказите за всички малки смърти и всекидневни възкресения, които срещам, чувам, виждам и разпознавам...
Човекът под моста, две кучета, взряни в светло, обърнато нагоре лице, съседите от първия етаж и още, и още... Всеки ден. Или в светлото... или светещи в мрака... Разкази, които, надявам се... мисля... продължават да звучат в книгата... "

Още от Валентин Дишев, поет, философ, радиоводещ - в разговора с Румен Спасов в "Книги завинаги", след 17 ч. на 16 юли по Алма матер Класик ФМ, 88 Mhz