Джо Абъркромби: "Герои" е правдив разказ за една-единствена битка

Библиотека "Галактики" (Колибри) излиза с ново заглавие от безподобния бунтар Джо Абъркромби - романът „Герои“ в превод на Александър Ганчев.

Мрачната фантазия на Абъркромби тук намира израз в коварна война за установяване на контрол над Севера – сюжетът е заложен в трилогията Първият закон. В течение на три дни ставаме очевидци на премеждията на шест души, представители на двете враждуващи страни. Техните истории се развиват на епичния фон от интриги, амбиции, предателства и, разбира се, гневно употребени двуостри оръжия.

Героите стоят на безсмислена стража над долината на Осранг и никой не знае, а и нехае, нито кой ги е поставил там, нито колко отдавна, нито защо.
Под тях били погребани героите от старите времена, казват някои. Но сега времената са други, Северът има нов крал и нови порядки.

Дау Черния, Защитника на Севера, човек, затрил повече народ от зимата и с репутация по-черна от тази на чумата, иска Героите на всяка цена. А той не е човек, склонен на отстъпки. Преди шест години, когато изкачи планини от трупове и преплува реки от кръв, за да седне на стола на Скарлинг, не би отстъпил и педя от Севера, няма да го направи и днес. За цял хълм и дума да не става.

Непретенциозният хълм с каменния кръг на върха е ключът към долината и пътя за Карлеон – ключът към бързото приключване на войната в Севера. Висшият съвет е нетърпелив, все пак от войната има полза до момента, в който не се намери по-евтина алтернатива. И заповедта е ясна – с всички сили към Карлеон, през долината на Осранг, покрай някакво незначително възвишение, наречено Героите.

За Бремър дан Горст не е важно колко стръмен е склонът към изкуплението на грешките от миналото – ще го изкачи какъвто е. За него не е от значение колко кръв ще пролее, пък било то и собствена, по обратния път нагоре. За последния доблестен мъж в Севера няма път нито нагоре, нито назад.

След един цял живот, прекаран в битки и сражения, той помни едно: избираш главатар, държиш се за момчетата в дузината и свършваш каквото ти е наредено – така е редно. Да удържи някакъв хълм няма да му върне пропилените младини, няма да изтрие спомените за онези, които са обратно при пръстта, но Кърнден Гушата ще постъпи както е редно.
Никой не е нито само страхливец, нито само герой – всичко зависи от това как ще се стекат обстоятелствата.

Какво казва Джо Абъркромби за новия си роман
„Като читател повече от всичко обичам да се изненадвам. И ми харесва представата за твърда аудитория, привикнала към определена форма на фентъзи роман, заредена с ясни очаквания за начина на изграждане на персонажите и ситуациите, в които попадат те, за конкретни изразни средства, използвани от авторите в жанра. Защото като предложиш няколко пъти една и съща рамка на тази публика, после тя така прелестно се шокира, ако се намери кой да измъкне килимчето изпод краката й. Ето я моята мотивация.“

***

„През последните 10 години четох много военна история, от всички периоди, така че факти от този род непрестанно витаеха из съзнанието ми, преди да започна да пиша Герои. Все пак това е правдив разказ за една-единствена битка и държах да бъда подготвен за целта.

Намерението ми (поне отчасти) беше да хвърля мост над пропастта между двете представи за военните действия – едната от тях е някак опростена, схематична, романтична, бляскава и героична, а другата – много по-комплицирана, тежка, мрачна и мръсна, съответстваща на реалността в повечето случаи.

Исках да представя автентична фентъзи битка, освен ако няма вътрешно противоречие в това, което казвам. Изчетох много военна проза, изгледах доста документални и игрални филми по темата. Не беше излишно.“

***
„Не знам какъв е ключът към успешния роман. Не ми е ясно предварително кое четиво може да се окаже сполучливо и кое провал. Всеки добър писател намира различен начин да пише добре. Реакциите на публиката са непредвидими. Аз държа да ангажирам вниманието на читателя си, да бъда максимално близо до него, да възпроизведа преживяванията на героите си колкото може по-точно, с цялата кал, болки и страхове, в които тънат те. С цялата бъркотия в душите им. Така читателят придобива усещането, че сам преживява събитията.“

***

„Центърът на тази книга е въпросът какво представлява истинският герой. Фентъзи епосите често не ни оставят място за въображение в този смисъл – пълни са със злостни злодеи и с героични герои. Мен ме движеше презумпцията, че едва ли има хора, способни само на подвизи и благородни постъпки, всичко зависи от конкретните обстоятелства. Същото важи и за другата страна – има човеци, които не са изпъкнали като смелчаци до определен момент, просто защото не се е налагало.“

***

„Кои са любимите ми пет книги? Боже, кой чете в наши дни? Не мога да назова пет, мозъкът ми не организира литературните ми преживявания по този начин. Различни неща ми въздействат в различни времена. Пък и представете си, че ви питат кой ви е любимият инструмент. И вие отговаряте трион, докато не ви потрябва чук. Най-хубавата книга, която четох напоследък, е Добрите войници на Дейвид Финкъл. Но в момента съм по-скоро на вълна уестърн литература, защото готвя нова изненада за читателите си!“