page contents Книжен Ъгъл: Какво е да вдъхновиш Антониони
Предоставено от Blogger.

Какво е да вдъхновиш Антониони

21.10.13

Петко Тодоров

Четем разказите на Хулио Кортасар

Той откраднал годеницата на брат си. В дните, когато брат му Нико е на смъртно легло: туберкулоза. И заради комплицираното положение младото семейство се изнася в Париж.

Оставя майката сама и съкрушена в Буенос Айрес и в разказа „Писма от мама” на Хулио Кортасар. Изневиделица в едно от писмата й се появява: „Тази заран Нико пита за вас”.

Сбъркала е името, решава синът. А Нико е и в следващите: Мама се побърква! Но ето че пише, че Нико ще ги навести с еди кой кораб, еди кога си. Той проверява където трябва, всичко е точно...

Думите са дотук, думи за доразказване няма.
Борхес бил писал: „Никой не може да преразкаже историите на Кортасар – всяка от тях се състои от определени думи в определен ред; ако се опитаме, ще загубим нещо много ценно”.

Да послушаме Борхес, той е от малцината заслужаващи. Микеланджело Антониони пък казва в интервю на Алдо Тасоне през 1979: „Прочетох разказа на Кортасар, хареса ми, промених сюжета, за да ми свърши работа...

„Фотоувеличение” е филм, който може да бъде интерпретиран по много начини, тъй като е вдъхновен точно от привидността на реалността”. Припомняме: великият кинорежисьор. Автор и на „Нощта”! И на „Забриски Пойнт”!...

Разказът е „Лигите на дявола”. Двата и още 3 са вкючени в „Тайните оръжия” (изд. „Агата-А”, превод Румен Стоянов). За вдъхновителя на „Фотоувеличение” пък съвсем няма думи. Може би защото случките при Кортасар са мъглив втори план, същественото става в съзнанието на героите.

Даже и в екстравагантната фабула на „Добрите услуги”. Финалът на „Писма от мама” те кара да искаш това да е завършекът на земното ти четене.

Някога в софийското кино „Витоша”, дето сега е голяма книжарница, ъгъла на „Патриарх Евтимий” с „Витоша”, филмотечно ли се водеше, студийно ли, въртяха целия Антониони, целия Фелини, целия Тарковски, Вайда, Саура...

След 2 часа и 30 стотинки ти се приискваше това да е завършекът на земното ти киногледане. Не че тогава всички знаеха кой е Антониони, но поне не беше необходимо да се припомня.