page contents Книжен Ъгъл: 1000 страници за България
Предоставено от Blogger.

1000 страници за България

28.11.13

Румяна Николова, Николай Генов*

1000 страници за България? Но това е страшно много! Чувахме подобна реакция неведнъж, когато споделяхме идеята си за тази книга. Сега вие я държите в ръцете си и ние не спираме да си повтаряме, че 1000 страници за България се оказаха страшно малко. Нещо подобно си казахме преди няколко години, когато наред с книгите ни за Индия, Китай, Южна Америка и всевъзможни свети места на четири континента, излезе и томчето, в което бяхме събрали най-вълнуващите си пътувания из родината. Обещахме си тогава, че ще изкупим вината си към многото любопитни и любими места, значими факти, интересни личности, които останаха извън неговите корици.

Това стана главната причина за тази необичайно дебела книга.
Но отново сме длъжници. И такива ще си останем, дори да добавим още 1000 страници.
Защото земята ни се е случила на Големият път Изток – Запад. Нещо повече – била е  първата спирка на праисторическите заселници на Европа. Във Варненския некропол е открито най-старото злато на човечеството, в пещерата Козарника – следи от най-древните обитатели на земята, на остров в Дуранкулашкото езеро – най-старата каменна архитектура на континента, а при неотдавнашни разкопки край Пазарджик археолозите попаднаха на град, който може да се окаже най-древният на земята. Много хилядолетия живот са отложили културни пластове в кръстопътната ни родина и за да ги видим и ние, трябва само да преодолеем апатията и леността и да излезем от къщи.
Дали си струва? Мнозина са завладявали с кръв земята ни и до смърт са я бранили. Не само Константин Велики, но и други императори, канове и царе са градили в нея любимите си градове и са вдигали непревземаеми крепости и валове, за да не я отстъпят другиму. Намирали са основание и нима не си струва да знаем защо?
България е сред страните, в които на малка площ е събрано невъобразимо разнообразие. Природата е представила тук различни свои образи, избрала е тази сцена за своите шедьоври и нима ще пропуснем да им се възхитим?
След толкова пътешествия под чужди звезди, ние сме убедени - има защо да харесваме и земята си, а и себе си. По пътищата й всички можем да намерим достатъчно основания да я обичаме. И да не живеем повече в нея като равнодушни чужденци, а със съзнанието, че сме едно с България, че нейното добро име е нашето добро име и обратното.
От всички земи идват хора да се дивят на нашите природни феномени. В Европа, Азия, Америка хората се редят да видят съкровища и ценни находки от българските музеи, в които голяма част от сънародниците ни не са стъпвали. Знаят ли тези, които все още говорят за „влизане” в Европа, че век и половина преди Леонардо да Винчи да започне работата си над ренесансовия шедьовър „Тайната вечеря”, в една пещера високо над водите на Русенски Лом неизвестен художник от Търновската школа е нарисувал своята „Тайна вечеря”, която не отстъпва на Леонардовата по стойност?
Чужди филантропи и фондации подпомагат изучаването на нашата история и опазването на нашата природа, образованието на нашите деца и работата на учените ни. А колко заможни българи желаят да последват примера на родните дарители Евлоги и Христо Георгиеви, макар че внушителните им статуи пред Университета са непрекъснато пред очите им, колко от тях изобщо са чували за създателя на Априловската гимназия, макар че и той е спечелил парите си от производство на алкохол, камо ли за далеч по-неизвестни благодетели като Хаджи Ненчо Палавеев, вложил спечеленото си в чужбина богатство за благоустрояването и образованието в Копривщица... Кой днешен градоначалник знае, че на кметското кресло в Пловдив създателят на родното книгоиздаване Христо Г. Данов е седял без заплата, че не е било нужно варненци да бъдат увещавани дълго от кмета Иван Церов, за да съберат 1милион лева за строителство на варненския театър, а много от църквите през турско време били вдигани от населението за 40 дни, защото такова било условието, друговерците да получат разрешение за строеж на свой храм...
Разказваме в тези страници за хубост и чудеса, които не заменяме за никои чуждоземски, припомняме личности, истории, богатства, с които сме карали чужденци да запомнят името на България. Не за да пъчим гърди, заради минало величие, а за да осъзнаем, че на нашата земя може да се живее не само примирено, угнетено, с поглед и очаквания, вперени отвъд границите. Може да се живее достойно, храбро, със смели мечти и стръв за осъществяването им.
За да крачим изправени в света, защото не можем да сме пълноценни в него, без да знаем кои сме. Не можем да го накараме да ни цени и обича, ако ние самите не се ценим и обичаме.
Както всичките ни книги и тази не е пътеводител за интересните места в страната ни. Стреми се да покаже не как да отидем някъде, а защо. И най-вече да събуди любопитство и апетит за ново знание, за път. Тя няма претенции за всеобхватност, нито, че сме бръкнали „дълбоко”, защото и двамата не сме учени. В 1000 страници сме събрали нашите пътища из България и из книгите за нейната история, паметници, природни чудеса. Възможно е да ви се стори хаотична, тъй като не следва стриктно нито географските посоки, нито историческата хронология, но вярваме, че Азбучникът в края ще ви помогне да откриете своята дестинация. Всяка посока е добра, защото знаем, че най-важното в едно пътуване е пътуващият. А в това пътуване ще усетите своите корени. И макар да ви се струва парадоксално, това няма да ви прикове на място, а ще ви даде сила за по-висок полет.
Добър път!

* Увод към книгата "1000 страници България" (Сиела) - поглед към страната ни от двама журналисти и фотографи, които непрекъснато са на път. В нея ще намерите много любопитни факти и неизвестни истории за места и хора, които може би познавате, и още безброй други, за чието съществуване не сте и подозирали. В 1000 страници ще обходите България надлъж и шир – в днешните и отминалите й дни, а много от красотите и богатствата й ще видите във фотографии. И нетърпеливо ще се впуснете сами да изследвате многобройните посоки, които ви предлага, да изживеете своите екзотични пътешествия под родното небе.
След популярните свои пътеписни книги и албуми Никой не си тръгва от Индия завинаги, Египет,  100 дни в Китай, Спирки под Южния кръст, Свещени места по света от Юкатан до Хималая, Родопи – свещената планина и др., това е осмата обща книга, която тандемът Румяна Николова и Николай Генов предлага на любознателните, преди да се отправи към следващата интересна  точка у нас или по света.