page contents Книжен Ъгъл: Роберто Боланьо – учителят по четене
Предоставено от Blogger.

Роберто Боланьо – учителят по четене

10.11.13

Петко Тодоров

Преведоха 1000-страничния му роман „2666”

Едва ли самият Роберто Боланьо е броил убийствата в четвъртата част от романа си „2666” - на бедни момичета и млади жени по границата на Мексико със САЩ през 90-те години. 40, 60, 100 ли са описаните като в полицейска хроника случаи?

Без значение е. Медиите съобщават за над 300, това са действителни събития. Тук гъмжи от полиция, разследва се, арести, разпити. Но важното е, че не върви като криминале. Излиза, че криминалето изисква обозрим брой убийства, за да стане криминале, било то и най-кървавото.


Героите на първата част са 4 литературни критици: французин, испанец, италианец и англичанка. Дамата спи с всеки от тримата. Иначе четиримата са върли съмишленици. Поклонници на загадъчен немски писател, общата им цел е да се срещнат с него. Петата част разказва неговия живот.

Чу се, че в архивите на писателя са намерили и шеста част. Преди кончината си през 2003 той се бил разпоредил частите да се пускат като отделни романи, но наследниците ги предлагат накуп.

Романът събра посмъртно престижни награди и се яви най-крупната му творба (изд. „Рива”, превод Катя Диманова, Мариана Китипова, Маня Костова). Историята се фокусира в онова крайгранично мексиканско градче.

Капак на световната белетристика от ХХ век, или капакът, който отваря голямата белетристика на XXI век? Боланьо абсорбира в „2666” великите традиции на европейската и на латиноамериканската литература.

Да, всяка от частите се чете и като отделен роман, но вкуп е друго. Чудовищна литературна култура. Забележете само този щрих. Чилийският писател Боланьо е живял в Мексико и за тамошните сочни реалии сигурно никой не може да го мръдне. Но в сцените от Източния фронт е крайно постен откъм реалии и се е спасил от задължителната за западния писател недостоверност, когато опре до Русия.

Какво разбра дотук любезният читател? Нищо. „2666” не е за преразказване, а за четене. Един ден романът ще е учебник в курсовете по „творческо четене”. Натам се отива, както е сега с „творческото писане”. Същият абсурд и безсмисленост.