Цветан Тодоров за интимните врагове на демокрацията

Петко Тодоров

„Скритата прилика между комунизма и неолиберализма помага да се разбере по-добре защо непосредствено след падането на Берлинската стена новата идеология зае толкова лесно мястото на старата в страните от Източна Европа” – Цветан Тодоров в „Интимните неприятели на демокрацията” (изд. „Изток-Запад”).

Нашенският прочут парижанин показва общото между Тачър, Рейгън, Пиночет и „шоковата терапия” и комунистическата идеология: „И така бившите комунистически апаратчици успяха бързо да се пременят с одеждите на ултралиберализма”.

Днес интимните врагове на демокрацията са които тя сама ражда: месианството, популизмът и ултралиберализмът. Сегашното месианство е износът на демокрация със силови средства, акцентът в темата за популизма е ксенофобията, тях си ги знаем.

Новост за българския читател е третият враг, когото нашенските медии усърдно правят неизвестен: „Глобализираната икономика вече излиза извън държавния политически контрол; напротив, именно държавите обслужват нея.

Те всъщност са подвластни на частните оценяващи агенции, които им налагат ориентация и същевременно избягват всякакъв политически контрол. Демокрацията за тях е само дума – властта вече не е в ръцете на народа”.

Лесно му е на нашенския прочут парижанин. Той може да нарече „ултралибералното общество” „дехуманизирано” и да напомни, че „демокрацията никога не е имала претенцията, че е безупречна”.

За него че комунизмът и фашизмът са нейни рожби не е притеснение. Неговата публика не е тази в първата му родина. Не му се е налагало да подменя думичката „капитализъм” с „демокрация” в началото на прехода от социализъм.

Водещият лозунг на 90-те години „Комунизъм или демокрация” се оказа не грешен, а функционален. Неговата обикновена задача беше да направи по-тихо разпределянето на националното богатство между шепа новокапиталисти.

Представата на днешния обикновен лумпен, че „демокрация” означава точно аз да живея добре е само негов си проблем, не на издигналите лозунга „Комунизъм или демокрация”.