page contents Книжен Ъгъл: Литературно злато от Земята на вълците
Предоставено от Blogger.

Литературно злато от Земята на вълците

17.11.13

Александър Чакъров*

"Трънски разкази" и "Балканска сюита" на Петър Делчев в ново издание на "Сиела"

Изкачих Трънските планини в края на септември. За първи път през живота си. От Кървав камък – самотна, живописна скала – се ширна вълшебна, омагьосваща гледка. Земята на вълците – една неразказана приказка! Но приказката изчезна за мигове.

Непрогледна, космата като чудовище мъгла захапа слънчево-засмяната планина, налапа я и я погълна. Изкатери се на небето, настигна белите рунтави облачета и ги схруска. Слънцето ужасено угасна. Земята на вълците – стана страшна!

Трънските села умират. В буренясалите дворове цъфтят единствено белите цветя на некролозите. Граничната бразда се покрива с трева. Там, където България граничи със себе си… Без хора планината е пустиня, земя на вълци, смърт... Но в природата, вечността и литературата смъртта ражда живот. Роди се силна, сурова, неподправена поетична проза със свирепа художествена мощ.

„Трънски разкази” на Петър Делчев разгръщат пред нас човешката душа на Балкана, разлистват страница по страница потресаващата трагическа съдба на трънското село. Пред очите ни израстват словесните картини на един варварски, първичен свят, където гладът, битката за живот сродяват човека с хищника. Воят и вопълът зловещо се надпяват. А човешката глутница понякога е по-безпощадна от вълчата.

Белетристичният дебют е многообещаващ. Прозата е заредена с поетичния ритъм на разговорната реч. Живият диалог – най-капризната същност на повествованието – обича автора и му се отдава с лекота. Характерите в творбата носят неповторимия колорит на региона, но израстват високо над него до величав портрет на българщината. Литературният образ е запомнящ се, незабравим. Само в тази книга един мъж може да се обеси... и кръвта му да изтече до капка...

Тясно жанрово сборникът е решен като новелистичен роман. Героите често пренасят съдбата си от разказ в разказ. Творбата докосва, родее се с най-добрата ни литературна традиция: „Старопланински легенди”, „Диви разкази”, „Кървави разкази”.

Рисувайки вълчата усмивка на трънския планинец, Петър Делчев ще разочарова любителите на лекото четиво. Това не е книгата на лятната ви ваканция. Някои могат да нарекат сюжетите депресивни, изобразяваната действителност – отблъскващо жестока... Аз мисля, че това е най-голямото ù художествено достойнство: трагическото светоусещане... чувството за гибел, излъчваща светлина...

Авторът го притежава. Късчето самородно трънско злато му принадлежи. Изровил го е от вечността, промил го е през кръвта и таланта си. Откритието е самородно, а не претопено от класически образци.

В земята на вълците има литературно злато. Дано жилата се окаже неизчерпаема!

* Предговор към "Трънски разкази"