Миглена Николчина за Изгубените еднорози на революцията

Книгата „Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 1980-те и 1990-те години” на Миглена Николчина се опира на специфичния научен и политически опит на българските интелектуалци през последните две десетилетия на XX век.

Тя неизбежно засяга проблема за ролята на университета и теоретичното мислене в разбирането, критиката и практическото обновление на политическото - както с оглед на „университетския ъндърграунд” на 1980-те, така и с оглед на по-късните събития и на настоящата ситуация на политическа и социална криза.

Заедно с това обхватът на изследването, излязло на английски във Fordham University Press под заглавие Lost Unicorns of the Velvet Revolutions: Heterotopias of the Seminar, надхвърля локалната си рамка. То се занимава с проблем, който се отнася до мисленето на политическото въобще.

Професор Николчина идентифицира този проблем като ефект на концептуална неутрализация („хетеротопна омонимия”) в следствие на падането на Берлинската стена. Това събитие се оказа и рухването на едно огледало: огледалото, което Западът държеше за Изтока и Изтокът държеше за Запада и в което всяка от страните виждаше своята утопия като хетеротопия (т.е. като нещо, което го има „оттатък”).

Теоретичната пропаст, отворила се на това място, обедняването на капацитета за критично и проективно мислене, се материализира в примитивните идеологии на съвременните глобални конфликти и в апориите на протестите - от арабската пролет, през Occupy Wall Street до българските протести през последната година.